Рафет УЛУТЮРК
Дата: 28 Март 2021 год.

Предизборно.
Автор: Рафет Улутюрк – Председател на БУЛТЮРК / Истанбул / Турция.

Герб се прослави със магистралите си. Но нищо не казва за 617-те села без жители. По рано те бяха кметства – административни единици с училища, читалища и здравни пунктове, стопански сгради, във всички тях кипеше живот, стопанска дейност. Вече няма отклонение от магистралите за тях, уличното осветление отдавна е прекъснато.

30.8 % от селска България е умряла. В Програмата за „Устойчиво развитие на България“ изготвена от Министерски съвет и изпратена в Европейския съюз за средства, тези села дишат и постоянно се преобразяват към селища от градски тип. По чертежите са отбелязани с точки, покрай които минават и магистрали, а някои са на високо скоростни отсечки и за това покрай тях няма спирки на междуградски обществен транспорт.

В някои от общините е постъпило предложение за промяна имената на същите, които са побългарени преди и след т.н. „възродителен прасес“ пак с турски такива, за да не се разбере у нас и в чужбина, че България тотално се обезлюдява и да не и спрат селските фондове за „бързо и всестранно стопанско и културно развитие.“

Много е трудно да се дефинира с точност дали тези селища са зачеркнати от Изборните списъци за редовните избори за 45-то народно събрание, защото  са изготвени по документите на последното преброяване от 2011 година.

Интересен е случаят и със селата, в които живеят до 5 човека по документи, а през последните няколко години всички теса са преминали в другата страна на фаталната черта, но в чужбина при близки. После аз лично не вярвам, че за толкова кратък срок, от 2017 година насам, да се е променило нещо в политическото становище на същите граждани, защото политически субекти не е поискал от тях нещо подобно.

 

Изборите и дигиталното управление.

Управата на Европейска Общност, която преди една година ни е отпуснала пари за да дигитализираме и административното обслужване на общо 5 000 кметства – общият брой на кметствата ни по преброяването от преди 10 години беше толкова – включва и горните обезлюдени села, които имат ток и интернет само по документи.

След една година усилена работа по това направление е изготвен доклад на съответното министерство, който в суров вид изглежда така:

Добър пример за бюрократичен подход при усвояване на средствата от ЕС.

Заключение:

За пореден път се вижда некомпетентността на разработчиците на подобни документи в държавната администрация. Сигурно този проект ще бъде приет с компромиси, за да не се губи време за преработка, от което следва, че ще бъдат похарчен финансов ресурс на ЕС без желаната ефективност за икономическия растеж и просперитет на Република България и в дигиталната сфера. А тя в същото време ще продължава да загива пред очите ни, без да има виновен и документ за това. Същевременно политическите парти се грижат за своето присъствие във властта и разчитат на подкрепа от народа, която вече го няма по места чрез захаросани обещания, на които вече няма кой да вярва.

 

Въпреки всичко България ще пребъде!

Специална бележка на автора, който също живее в чужбина:

В горните цифри не са включени 2-те хиляди турски села, които се обезлюдиха преди 1990 година и ги няма по списъците от 2011 година, може да са в някоя далавера на 7 милионната България, която де факто е по малка на брой, по някои официални статистики, изготвени за други нужди, пак по искане на ЕС обаче всички те фигурират.

Предвид достоверността в детайли на българските далавери и особено на изборните такива, общият брой на „изчезналите“ или „обезлюдените“ села в след социалистическа България са 2 617 и по сто човека средно по последни валидни списъци в тях, става дума за 261 700 души или 200 000 сигурни „мъртви души“ гласоподаватели или 20-30 сигурни народни представители, които никой не ги е видял по кампанията, но те са железни. Няколко народни представители от същата категория могат да и гласоподавателите от Турция. Ще дойдат и от урните в Европа и САЩ, защото и там нашите избиратели нито имат право да посочват кандидат народи представители, нито пък да ползват преференции. Вече всички разбраха и защо им забраниха и гласуването по пощата и по интернет.

Загиването на България е планувано!

Горното е заглавие на Програмата за развитие на регионите 2021 – 2027 година. Тази програма е публикувана на 17 март т.г. в Портала на МС на РБ. Това е слайта от където сме взели данните/ https://www.strategy.bg/PublicConsultations/View.aspx?lang=bg-BG&Id=5962.

Анализът показва, че дали целенасочено или поради липса на компетентност загиването на България ще продължи. В анализа  не са включени данните за нашите нелегални гастарбайтери по света за да не се обърка нещо в далаверата с ЕС. Не е използвана и понятието корупция за да не се объркат графите по европейските формуляри, където все още тя липсва. Аргументите за изчезването ни са официални и са:

І. Избраните три приоритета: Интегрирано градско развитие, Интегрирано териториално развитие на регионите и Справедлив енергиен преход, няма да спрат обезлюдяването на България.

  • Смъртността, в България достига 15,4 %, а в ЕС е 10,3 %, докато в Северозападния район достига 20,5 %;
  • Детската смъртност в България е 5,8 %, в ЕС е 3,5 %, а в Северозападния район достига 7,9 %;
  • Продължителността на живота в ЕС, която е 81 години, а в България е 75 години, респ. 74,7 г. за Северозападния район.
  • Данните за смъртността през 2020 г. не са включени в анализа.

II. За устойчива индустриализация може само да се мечтае, защото няма визия каква промишленост (индустриален профил на държавата) е целесъобразно да се развива в България при оптимално съчетание на държавен, частен и кооперативен ресурс.

На какво основание се дава приоритет на туризма, след като той:

  • е силно зависим от епидемии, природни и климатични катаклизми;
  • той е силно дебалансиран по отношение на туристически обекти, обекти за настаняване и свързаните с него специфични услуги;
  • влиза в сектор „Услуги“, при който е ниска добавената стойност и не може да гарантира устойчиво развитие на икономиката.

Явно това е проект, за да се осигури получаване на финансиране, но не и да се подобри благосъстоянието на българския народ, чрез индустриализация на страната.

ІІІ. Как само с инвестиции в техническа инфраструктура за бизнес и предприемачество, (включително сгради) за развитие на бизнес и индустриални паркове ще се привлекат инвеститори след като е констатирано, че:

  • Делът на населението на възраст 30-34 години с по-ниско от основно и средно образование в ЕС е 16,4%, докато в Северозападния район достига 24,4%.
  • Делът на населението на възраст 30-34 години с висше образование в ЕС е 40,7%, докато в Северозападния район е 18,9%.
  • Делът на ранно напусналите образование на възраст 18-24 години в ЕС е 10,6%, докато в Северозападния район е 22,9%.
  • В смесените региони този пропаст е още по дълбока.
  • В смесените региони се „Наблюдава се също така намаляване на броя на новите ученици и студенти, записани в системата на предучилищното, училищното и висшето образование, както и на съществуващите училища в образователната инфраструктура (децата в предучилищното образование намаляват с 8,4%, учениците в средното образование намаляват с 2,5%, студентите в университетите намаляват с 10,6%)“.

Кой и с какви средства от тези общини в риск и от други общини би инвестирал в индустриален парк при този нисък стандарт на живот и ниски доходи? Брутният вътрешен продукт (БВП) на глава от населението е 48,8% от средния в ЕС, а в Северозападния район е едва 33,4%.

Трябва да се промени изцяло състава на Народното събрание.

Тези примери показват, че с пропорционалната избирателна система, с деребейството на Ахмет Доган, пожизнен почетен председател на ДПС, нищо не може да се промени в България и особено в смесените региони. Пред демократизирането на нашата родина има издигната стена по-висока и от „Берлинската стена.“ Трябва да се промени политическата система. Не може да се представим пред света, че сме парламентарна република, когато авторитета и доверието в Народното събрание е само 10%. Гражданите не вярват на

Народните представители, които не ги познават и не се знае в кой МИР и с гласовете на кои избиратели те са се оказали в парламента.

На тези редовни избори за 45. Народно събрание предлагам да изберем с правото ни на преференция следните Народни представители, не зависимо в листата на коя политическа партия са те:

Да гласуваме с преференции за хора които познавате:

В МИР Русе за Алисе Муртезова медицински мениджър.

В МИР Разград за Гюнай Хюсмен, народен вожд, Областен управител.

В МИР Шумен за Илтер Бейзатов, креативен бизнесмен.

В МИР Стара Загора за Божидар Х. Станчев.

В МИР Хасково за Мюмюн Сали Мюмюн, надежден бизнесмен.

В МИР Кърджали за Рашит Шюкри  Рашит,

В МИР Смолян за Хайри Р. Садъков, защитник интересите на обикновените граждани.

В МИР Благоевград за Инж. Дениз Шенгов

На тези избори превенцията е шанс за демокрацията ни.

Честита изборна победа!

Reklamlar