Rafet ULUTÜRK

Интересна картина се наблюдава тези дни в българската политика. Партиите ГЕРБ и ДПС (Движение за права и свободи) искат да гласуват в парламента промяна в закона, която забранява на президента Румен Радев да влиза в политиката в продължение на две години след края на мандата му. На хартия това се представя като ход за „баланс“, но всъщност се пише законът на страха.

Името на страха: Радев

Румен Радев, който днес е президент на България, е едно от малкото имена, които могат да бъдат конкуренция на сегашния политически елит. Подкрепата, която получава от голяма част от обществото, е достатъчно силна, за да го направи първа партия, ако влезе в избори.

ГЕРБ и ДПС осъзнават този факт. Точно затова се опитват да препречат пътя на Радев не чрез демократично състезание, а чрез законови бариери.

Следователно, въпросът не е да се въведе правило, а да се извади от състезанието един страшен опонент.

Защита на държавата или защита на стола?

В една демокрация управляващите партии се стремят да спечелят избори, като предоставят по-добри услуги на народа. Но в България някои политици предпочитат да ограничат избора на народа, вместо да спечелят неговата подкрепа.

Вместо да питат „Как да управляваме по-добре?“, те мислят: „Как да спрем опонента?“

Това разбиране превръща държавата от общонационално достояние в частна собственост на една група.

Сянката на Пеевски

След Ахмед Доган, силното име в ДПС, Делян Пеевски, се превърна в символ в българската политика. Стената от страх около Пеевски, който прави всяка своя стъпка, придружен от стотици гардове, всъщност показва гнилостта в тази система. Ходи ли на тоалетна също с охрана? Чудим се.

Гневът, насочен към него, не е случаен. От години народът носи тежестта на система, в която политиката и капиталът са преплетени.

Подобно на слепата вярност на хората на Хасан Сабах към своя лидер, днес някои политици са се предали на разбирането, което приема държавата за своя собственост.

От страх се не умира

Имаме една поговорка: „От страх се не умира.“ Страхът може да спаси деня, но не променя истината. Нито един закон не е по-силен от волята на народа. Дори ако на Радев му бъде попречено да влезе в политиката, желанието за промяна сред народа няма да изчезне.

Бъдещето на тази страна не е на масата на няколко души, а в ръцете на народа пред урните.

Истинският коз: Турците

Днес в българската политика всички знаят един факт, но не смеят да го изрекат на глас: без турците в България не е възможна истинска промяна.

Ако Румен Радев създаде нова партия и вземе до себе си силен, морален турски лидер, който не се е занимавал с политика досега, Пеевски и структурата около него могат да останат под бариерата. Защото потенциалът за гласуване на турците в тази страна е ключов и нито един български политически лидер не го е оползотворил напълно през последните 35 години.

Ако Радев види този факт и го приложи правилно, вероятността да управлява сам в България е много висока. Малките партии, които днес са в парламента, също трябва да действат заедно с тази формация. Защото това, което ще спаси България, не е разделена опозиция, а обединена народна воля.

Нова пътна карта: Към 2025 г.

Време е за действия, не за думи. Румен Радев трябва да напусне президентството в началото на следващата година и да обяви създаването на новата си политическа партия. Колкото повече се отлага тази стъпка, толкова повече очакванията на хората ще се пречупват.

Новата партия трябва:

1. Да вземе до себе си човек от турската общност с чисто минало, който не се е занимавал с политика досега.

2. Да обедини сили с малки и искрени партии.

3. И да влезе в предсрочните избори през май 2025 г. като силен блок.

Този сценарий не е само политически проект; той може да бъде изходният билет на България от гнилата система, в която се намира.

Радев и турският коз: Сценарий за спасение

Излизането на Радев на политическата сцена може да бъде не просто смяна на лидер, а смяна на системата. Това е шансът България да прекъсне порочния кръг, в който е заседнала от години. Ако турският коз бъде изигран правилно, страната може да навлезе в нова ера както в политически, така и в икономически план. И може би за първи път турците могат да се превърнат в активна политическа сила, която оформя съдбата на тази страна.

Не намесвайте турския коз в мръсната игра

ДПС години наред поддържаше съществуването си като политически глас на турците. Но историческата идентичност на една партия не може да я спаси от превръщането ѝ в откъсната от народа група по интереси. Ако бъде използвана за мръсни игри, дори собствената ѝ база един ден ще ѝ обърне гръб. Никой не може да жертва волята на един народ на собствените си страхове.

Последна дума

Днес този закон може да бъде приет. Радев може да не може да влезе в политиката за две години. Но това е само забавяне, а не край. Истинската промяна идва в деня, когато народът безстрашно каже „Стига толкова“. И когато този ден настъпи, ще говорят не законите, а съвестта. Спасението на България е в смелостта на Радев и силата на турския коз.