Как ще се разкриват изборни секции за българите в чужбина?

В първия работен ден на Парламента след лятната ваканция на депутатите парламентарната Комисия по политиките за българите в чужбина обсъди проблеми при разкриването на изборни секции за българите в чужбина. Депутатите изслушаха постоянния секретар на Външно министерство Василий Такев, който предупреди за възможните затруднения при организацията на вота 2 в 1 за сънародниците ни в чужбина.

В края на април промените в Изборния кодекс, засягащи гласуването зад граница, предизвикаха протести на българи в чужбина. Тогава Парламентът първо прие, че сънародниците ни ще могат да гласуват само в дипломатическите и консулските представителства.

Заради приетите ограничения в началото на май последва президентско вето. Според окончателната редакция на кодекса от юли в една държава ще бъдат разкривани не повече от 35 изборни секции. Допуска се разкриването на изборни секции извън дипломатическите и консулските представителства при поне 60 заявления на избиратели.

На първото си заседание за новия политически сезон Комисията по политиките за българите в чужбина разгледа възможните проблеми при разкриването на секции. Постоянният секретар на Министерството на външните работи и бивш посланик в Аржентина, Русия, Испания и Полша – Василий Такев, предупреди, че са нужни уточнения по редактирания Изборен кодекс. Например – ясен е броят на секциите за държава – 35, но колко урни може да има в една секция?

Основното опасение на Такев е отговорността, с която новите текстове на изборния закон товарят ръководителите на дипломатическите и консулските представителства. По тяхната преценка, гласи пресният чл. 14 от Изборния кодекс, ще се определят изборните секции в страните извън Европейския съюз. В кодекса е записано, че решението е въз основа на “териториалното разпределение на българската общност и отдалечеността на избирателните секции.” Посланиците отправят предложението си към ЦИК не по-късно от 25 дни преди изборния ден.

Василий Такев, постоянен секретар на МвНР: Първото, което ми идва, с моя скромен опит от 40 години в тая служба, е Турция, разбира се. Какво правим, ако имаме подадени съгласно закона заявления в 50 населени места? Това е дадено като дискреция на посланика, на ръководителя на дипломатическото представителство в Турция, да реши в кои ще има секции. Както и да го гледате, винаги той ще бъде в конфликт. Критериите, които са посочени в Изборния кодекс, общо взето, са общи и те не могат прецизно да установят от тези примерно 50 места защо тези 35, защо в 35 трябва да се открият секции. Например, в единия град са подадени 120 заявления от избиратели, а в другия 72. Обаче в този, където са 72, има по-голяма българска общност – примерно 5 000 български граждани, а в другия има 2 000, но са подадени 120 заявления. Кой критерий в съзнанието на посланика ще превалира, за да реши, че ще бъде мястото X вместо мястото Y?

Такев посочи още, че има разминаване между изборното законодателство у нас и това на съответните държави, в които ще гласуват бъгларските граждани. Така например в Германия, където за разкриването на изборни секции се изисква разрешение от немската администрация, срокът за обявяване на изборните секции е не по-късно от 2 месеца преди датата на вота. Според нашия кодекс това се случва 25 дни преди изборите. За да се избегнат подобни разминавания, които могат да попречат на разкриването на места за гласуване от български граждани, секциите ще се заявят предварително, а след това, ако няма нужния брой заявления, на посочените предварително места секции няма да се откриват.

Share

Bir cevap yazın

E-posta hesabınız yayımlanmayacak. Gerekli alanlar * ile işaretlenmişlerdir