Интервю с Рафет Улутюрк
1) Как гледате на новите граждански сдружения, които се готвят да участват по една или друга форма в настоящите избори у нас?
Към момента подхождаме с разумна предпазливост. В публичното пространство се чуват много заявки, но твърде малко конкретика. Липсват ясно формулирани програми и дългосрочна визия за системна работа с изселническите общности зад граница. Нашият опит ни е научил да оценяваме не думите, а последователните и устойчиви действия.
Доверието не се печели с предизборни срещи, а с присъствие, което не изчезва след изборния ден. Истинският ангажимент личи тогава, когато контактът е постоянен, когато има реални инициативи, проследимост на поетите ангажименти и отчетност пред хората.
До този момент многократно сме били свидетели на една и съща практика – преди избори се отправят обещания, изричат се лозунги и се търси подкрепа, а след изборния ден връзката с общността прекъсва до следващия вот. През останалото време никой не се интересува дали хората имат административни затруднения, социални проблеми, образователни въпроси или нужда от институционална подкрепа.
Точно това поражда недоверие. Защото за изселниците политиката не е моментен интерес веднъж на четири години, а ежедневие, в което те се сблъскват с конкретни трудности и очакват реално съдействие. Партньорството започва тогава, когато някой прояви интерес към тези проблеми не само преди избори, а през цялото време.
2) Какви действия биха ви убедили в искреността им?
Най-убедителният показател за искреност е постоянният диалог и реалната ангажираност извън изборния цикъл. Не еднократни срещи, а установена комуникация с общността; не общи фрази, а ясни и публични позиции по конкретните проблеми на изселниците.
Очакваме защита на гражданските им права с последователни действия, както и практическа подкрепа при административни, социални и образователни въпроси, с които хората се сблъскват ежедневно. Това означава съдействие за по-достъпни консулски услуги, облекчени процедури, признание на документи, подкрепа за българските училища в чужбина и активна институционална връзка с общностите.
В предизборния период всички партии вече изложиха позициите си и казаха последните си думи в парламента. Оттук нататък въпросът не е какво още могат да кажат, а какво конкретно ще направят. Думите са изчерпани. Остава да видим действията.
Искреността не се доказва с обещания, а с време, последователност и поемане на отговорност за поетите ангажименти. Именно това очакват изселниците – решения, а не декларации.
3) В последните си интервюта казахте, че Движение за права и свободи работи със „стар комунистически манталитет“. Какво влагате в това понятие?
Когато казвам „стар комунистически манталитет“, имам предвид един модел на поведение и управление, при който човекът не е гражданин с права и достойнство, а средство за постигане на политическа цел. Това е мислене, което разчита на зависимости, контрол и страх – вместо на доверие, прозрачност и уважение.
Проявява се в няколко ясно разпознаваеми неща:
- непрозрачност – решенията се вземат „на тъмно“, без обяснение и без отчетност;
- натиск и дисциплина – търси се безусловна лоялност, а критиката се наказва;
- манипулация – хората се активират само в избори, като „ресурс“, а не като партньори;
- разпределяне на влияние и достъп – не според заслуги и справедливост, а според близост и послушание.
Изселниците в Турция вече не приемат това. Те не искат да бъдат търсени само преди избори и после да бъдат забравени. Те искат уважение и отношение, което признава, че те са пълноправни български граждани, независимо къде живеят.
Ние имаме и много конкретни очаквания, които ясно показват разликата между „манталитет“ и реална политика. Искаме тези, които претендират да представляват нашата общност:
- да се отнасят справедливо към възрастните ни хора – към онези, които са градили връзките между България и общността в Турция и които днес често се чувстват изоставени;
- да работят за бъдещето на децата ни – образование, перспектива, подкрепа за реални политики, а не празни обещания;
- да решат справедливо въпроса с нашите фондации и вакъфи – да бъдат върнати и управлявани по начин, който е в интерес на народа и на общността, а не да са инструмент за влияние и контрол.
С други думи – изселниците не искат „опека“, не искат да бъдат управлявани чрез страх или зависимост. Искат справедливост, почтеност и истинско участие. И ако някой иска подкрепата на тази общност, трябва да го докаже не с лозунги, а с работа и реални резултати.
4) Какво означава за вас „реално участие“ на изселниците в обществените процеси?
За нас „реално участие“ означава изселниците да не бъдат възприемани като гласове, които се търсят само в изборния ден, а като пълноправни граждани, които имат място в държавата и принос в обществения живот. Истинската демокрация не свършва в урната – тя започва след изборите. Именно тогава ще се види дали участието е било само формално, или действително.
Реалното участие означава няколко конкретни неща:
Първо – гласът ни да се чува и след изборите.
Да има постоянен диалог, обществени обсъждания и канали, през които общностите в чужбина да участват в изработването на политики. Не само да ни „посещават“ преди вота, а да ни търсят, когато се решават важни въпроси – изборно законодателство, консулски услуги, образование, социални права, документи и административни процедури.
Второ – да имаме реален достъп до институциите.
Не като привилегия за „наши хора“, а като нормално право на гражданите. В продължение на 35 години често виждахме как позиции и възможности се дават на хора, които „целуват ръка“, които са удобни, които са послушни. Това не е държава на равните граждани – това е система на зависимости.
Трето – справедливост при назначенията и доверието.
Днес общността очаква друго: отговорности да получават истински професионалисти – честни, справедливи, морални хора, които работят за обществото, а не за партийни интереси. Само тогава изселниците ще почувстват, че държавата ги приема и уважава.
Четвърто – участие в решенията, които ни засягат пряко.
Не може да се правят промени в правила за гласуване, в административни режими или в отношенията с общностите зад граница без да се търси мнението на тези хора. Реалното участие означава държавата да ни гледа като партньори, не като „външни“ и „временно нужни“.
Ние сме зрели граждани – с опит, образование и ясно мнение. Не искаме да бъдем водени безусловно, нито да бъдем използвани като електорален ресурс. Искаме държавата да ни даде шанс да бъдем част от нея не само на думи, а и на практика.
Защото истинският въпрос е именно този: след изборите ще се види колко и доколко ще ни бъде позволено да заемем мястото си в държавата. Ако получим тази възможност – справедливо и почтено – тогава и ние ще усещаме, че сме граждани на България не само по паспорт, а и по отношение, по права и по реално участие.
5) Какви са настроенията сред общността днес?
Днес настроенията в общността са видимо различни от предишни години. Наблюдаваме сериозно отдръпване, натрупана умора и дълбоко разочарование. Хората усещат, че дълго време са били търсени предимно като електорален ресурс, а не като граждани, към които държавата и политическите сили имат постоянен ангажимент. Доверието не е даденост – то се гради бавно, но се губи лесно. А когато бъде загубено, не се връща с лозунги и предизборни посещения.
Това ясно личи в разговорите между хората. Все повече изселници казват: „Стига толкова“. Има чувство, че идва момент на равносметка – не само на думи, а на резултати. В тези избори ще се види много ясно, че старите механизми вече не работят така, както преди. Хората започват да осъзнават силата си и да поставят граници.
Има и още нещо – общността реагира много остро на опитите да бъде представена като „контролирана“, „купувана“ или „организирана“ отвън. Истината е проста: ние никога не сме били народ, който продава гласа си. Да, има отделни случаи навсякъде, но да се хвърля сянка върху десетки хиляди честни граждани е обидно и опасно. Това не само унижава хората, но и отравя отношенията между общността и държавата.
Друг важен момент е, че хората виждат и лицемерието. Говори се силно за София, правят се спектакли и изявления „в защита на правата“, но когато дойде време за реалните проблеми на изселниците – например трудностите около гласуването в Турция, административните пречки, липсата на съдействие – тогава много от тези „силни гласове“ ги няма. И хората питат съвсем логично: къде сте, когато имаме нужда от вас?
Затова усещането днес е, че идва политическо отрезвяване. Хората вече не вярват, че една партия „по право“ трябва да получава подкрепата им. Нараства убеждението, че сметката се плаща на изборите – и че този път резултатът може да бъде различен, включително и болезнен за онези, които са свикнали да приемат изселническия вот за гарантиран.
И най-същественото: общността започва да разбира нещо, което политиците често забравят – силата не е в партиите, силата е в хората. Тридесет и пет години много формации мислеха, че влиянието им е „естествено“ и „вечна собственост“. Но без народа няма политическа тежест. Това е простата истина, която днес все повече хора произнасят на глас.
Тези избори ще бъдат тест – не само за партии и кандидати, а за това дали ще се сложи край на отношението „от избори до избори“. И ако някой смята, че може да купи доверие, да го замени с натиск или да го върне с пари и обещания – тогава, както казват хората, „ходри мейдан“. Нека видим кой какво реално може, и кой наистина стои зад народа – и кой е останал сам.
6) Защо „Бултюрк“ изключва ДПС от диалог?
Решението ни да изключим ДПС от диалог не е емоционален жест и не е моментна реакция. То е резултат от дългогодишен натрупан опит, многократни разочарования и окончателно загубено доверие. Диалогът има смисъл само когато е честен, открит и равнопоставен. Когато отсреща виждаме един и същи модел – обещания преди избори, използване на хората като ресурс и отсъствие на реални резултати – тогава диалогът се превръща в алиби, а не в решение.
Истината е, че в продължение на 35 години ДПС твърде често се държа така, сякаш подкрепата на турската общност е „по подразбиране“, сякаш това е гарантиран капитал, който може да се използва без отчетност. Хората бяха мобилизирани, убеждавани, понякога манипулирани – но в замяна не получиха устойчиви политики и реална защита на интересите си. Видяхме много думи за права и свободи, но твърде малко практични резултати за обикновения човек.
Ние не можем да приемем подход, при който турските гласове се използват основно за партийни цели и лични интереси, а проблемите на общността остават на заден план. Това е причината да кажем ясно: стига толкова. „Дениз бitti“ – морето свърши. Времето на празните обещания приключи.
Днес вече всички виждат истината – кой работи за хората и кой работи за себе си. „Eğri doğru göründü“ – кривото и правото се показаха. Когато една политическа сила години наред гради влияние не чрез доверие и справедливост, а чрез контрол и зависимост, идва моментът, в който тази конструкция се разпада. И този момент е настъпил.
Към всички други формации подхождаме открито, но и изключително взискателно. Ние не даваме „аванс“ и не раздаваме доверие по инерция. Оценяваме строго по действия, не по обещания. Ако някой иска да говори с „Бултюрк“ и с общността на изселниците, трябва да докаже с реална работа, че уважава тези хора като граждани – не като инструмент.
Затова ДПС е изключено от диалог: не защото не търсим разговор, а защото отказваме да участваме в разговор без смисъл, без честност и без резултат.
7) Предстои ви среща с Румен Радев. Означава ли това, че подкрепата ви вече е ясна?
Да — нашата подкрепа е ясна. Ще подкрепим Румен Радев и вярвам, че значителна част от изселниците ни в Турция ще направят същото.
Причината не е в емоция или моментна симпатия, а в усещането, че страната е стигнала до решаваща точка. След години на политическа нестабилност и натрупано обществено разочарование, тези избори се възприемат от много хора като последен шанс за държавата да поеме в различна посока. Не към поредната подмяна, а към реално възстановяване на доверието, законността и усещането за справедливост.
За голяма част от нашата общност Румен Радев се утвърди като символ на тази възможност за промяна — не като лозунг, а като реална надежда, че може да се сложи край на модела, при който послушанието се възнаграждава, а почтеността остава на заден план. Очакването е, че с подобна промяна ще приключи практиката „да се целува ръка“, а отговорността и справедливостта ще заемат мястото си.
Нашата подкрепа не е насочена към „турска партия“ или към етническо политическо представителство. Напротив — позицията ни е, че не ни е нужна партия по етнически признак, а равни права между всички граждани. Това е същността на нашата позиция. Ние подкрепяме Румен Радев, защото вярваме, че този избор е свързан с бъдещето на България като правова и справедлива държава, в която всеки гражданин има еднакво достойнство.
Тук е важно да подчертая и темата за правото на глас на българските граждани в чужбина. Когато законодателни промени създават реални затруднения пред упражняването на това конституционно право, държавният глава разполага с инструмент да върне закона за ново обсъждане. Това не е политически жест, а защита на принципа, че държавата трябва да улеснява, а не да ограничава участието на своите граждани.
В този контекст Румен Радев се възприема не просто като алтернатива, а като символ на надежда за ново начало — за възстановяване на доверието в държавността, в правилата и в усещането за справедливост. За много българи това означава връщане към принципа, че институциите служат на гражданите, а не обратното.
Тук е важно ясно да се подчертае и ролята на Илияна Йотова. Когато законодателни промени в Изборния кодекс на практика затрудняват гласуването на българските граждани в чужбина, вицепрезидентът разполага с конституционен инструмент да защити това право чрез връщане на закона за ново обсъждане. Това не е политически жест, а защита на основен демократичен принцип.
Правото на глас е конституционно право. То не може да бъде ограничавано с административни пречки, процедурни усложнения или изкуствени бариери. Държавата е длъжна да създава условия гражданите ѝ да участват, а не да ги възпира.
Тази среща е важна именно затова — да се види дали зад думите стоят действия, които ще покажат на изселниците, че са част от България не само по паспорт, а и по отношение, по права и по реално място в държавата.
8) Как реагирате на обвиненията на някои политически формации за „незаконно гласуване“ в Турция?
Реагираме с тревога, но и с твърда позиция. Подобни обвинения, отправяни без доказателства, не са просто политическа реторика — те са обида към десетки хиляди български граждани, които упражняват своето законно и конституционно право на глас.
Когато цели общности биват представяни като „проблем“, „заплаха“ или „съмнителен вот“, това вече не е предизборна стратегия, а опасна линия на поведение, която подкопава самите основи на демокрацията. Създава се внушение, че има граждани „първа“ и „втора“ категория според това къде живеят. Това е недопустимо в правова държава.
Още по-тревожно е, че с подобни изказвания някои партии не осъзнават, че вредят най-вече на себе си. Когато хвърляш съмнение върху честта и достойнството на собствените си граждани, ти губиш тяхното доверие. А доверието не се възстановява лесно.
Българското общество исторически е показвало, че може да има различия по много въпроси, но има и една ясна граница — нетърпимост към езика на разделението и към внушенията, които носят етнически оттенък. Всеки, който тръгне по този път, рано или късно плаща политическата цена.
Затова казваме ясно: българските институции имат задължение да защитят равноправието на всички граждани, независимо къде живеят. Държавата трябва да обединява, а не да разделя. А онези, които избират да разделят, трябва да са наясно, че обществото вижда това — и реагира.
