Обръщение от съвестта на народа към сина на Генчоолу
През 1984 г., в най-мрачните дни на асимилацията срещу турците в България, се появи един човек, който застана изправен и непреклонен. Името му беше: Мюмин Генчоолу.
Той не беше просто политик; той беше човек на народа, който застана до своите, срещу потисника. Не избра удобството, бизнеса или личния си комфорт – избра народа си.
От Бурса той отправи ясно послание към целия свят:
„Аз съм турчин, тук съм и няма да мълча!“ А днес?
Днес сме свидетели на една трагична сцена. Синът му Турхан Генчоолу, носейки същото фамилно име, но стъпквайки с действията си бащиното си наследство,
отивa и поздравява един българин – Делян Пеевски, застанал начело на партия, която твърди, че представлява турците. Да, Пеевски нито е турчин, нито е мюсюлманин.
Но днес оглавява партия, която безсрамно казва:
„Ние представляваме турците в България.“ Г-н Турхан Генчоолу, народът ви пита:
“Вашият баща се противопостави на българската тирания. А вие защо аплодирате нейния политически представител?”
От 35 години тази структура – ДПС – твърди, че представлява турския народ.
Но какво направи тя за турското образование? Върна ли вакъфските имоти?
Осигури ли правото на избор, свободата на словото? Не! Те само опазиха собствените си кресла – не и народа. И сега питаме:
Да възхваляваш българин начело на турска партия – това ли е вярност? Или предателство? Политиката не е да се прекланяш пред властта, г-н Генчоолу.
Политиката не е да отидеш там, където е силата. Истинската политика е да стоиш там, където е народът – дори ако трябва да платиш цена. Политиката е като тази на Ататюрк – да защитаваш правдата, дори когато си сам, но никога да не коленичиш!
Някога вие ни нападахте жестоко. Казвахте: „Бултюрк” работи с български партии“.
Дори забравяхте, че сте бизнесмен – обаждахте се на журналисти, за да кажете:
„Не пишете за Бултюрк – те са българофили.“
А днес какво виждаме?
Истинският ви проблем не е бил с нас – бил е с истината. Не сте могли да скриете себе си – само сте закъснели. Мислите, че с пари всичко се купува. Но вече сами видяхте, че не е така. Безсрамно прекрачихте всякакви морални граници за лична изгода.
И най-тъжното – вие похабихте наследството на баща си Мюмин Генчоолу.
Онова свещено дело, което ви беше поверено – вие го превърнахте във витрина и търговска сделка.
Да, ние от Бултюрк работим с български партии – но не с българи, които стоят начело на уж турска партия! Разликата е огромна. И явно умът ви не стига, за да я разберете.
Ние казваме следното:
„Както в ерата на Александър Стамболийски, така и днес турци и българи могат заедно да управляват страната справедливо.”. Но пътят към това не минава през подлизурство, а през честност. И за тази цел не са нужни фалшиви приятели, а истински борци за кауза. Вие не направихте снимка в името на народа – вие си направихте снимка за лична изгода, за собствен имидж. Но не забравяйте:
Народът няма да сложи тази снимка в рамка. Ще я скъса.
Защото в нея се вижда ножът, забит в гърба на цял един народ.
Ние се борим за правата на народа – а вие се огъвате пред парите и креслото.
Явно ви липсва прозрение да разберете тази разлика. И съвест да я почувствате.
Ние от BULTÜRK казвахме това и преди – и днес го казваме още по-силно:
Правата на турците в България не могат да се оставят в ръцете на една фалшива турска партия. Те трябва да бъдат поверени на истинската борба.
А тази борба не се води, като стискаш ръката на тиранина –
тя се води рамо до рамо с народа! Г-н Турхан Генчоолу, вие не вписахте името си в историята – вие вписахте грешката си. Столът, на който седите, е временен –
но белегът, който оставихте, ще остане завинаги. Обръщаме се към народа на Бурса и цялата турска общественост: „Не гледайте фамилията – гледайте човека.
Не слушайте думите – вижте с кого върви.
И никога не забравяйте на кого се предаде под името на приятелство.
Защото този народ може да прости грешка,
да поправи заблуда – но никога не забравя предателството.
И никога не прощава на онзи, който го забрави.”!
Рафет Улутюрк
