Български

Списъкът с политици и магистрати с имоти в чужбина остава тайна, реши съдът

Информацията кои политици и магистрати имат недекларирани сметки и имоти в чужбина ще остане в тайна. Това реши Административният съд – София-град (АССГ), съобщи Антикорупционният фонд (АКФ) във вторник.

През март тази година от неправителствената организация подадоха заявление за достъп до обществена информация до ДАНС с искане да бъдат предоставени данните на агенцията за лицата на висши публични длъжности с недекларирани имоти и сметки в чужбина. От ДАНС обаче отказаха да предоставят информацията.

Сега съдът потвърждава отказа на агенцията и с това казусът приключва, съобщават от АКФ.

В публичното пространство се заговори за първи път за такава проверка през 2019 г. Тогава тя беше по инициатива на тогавашния главен прокурор Сотир Цацаров. Впоследствие от прокуратурата съобщиха, че общо 38 лица, заемащи висши държавни позиции, не са декларирали имуществото си в чужбина.

Имена обаче така и не бяха публично обявени, а върху резултатите от проверката е поставен гриф за сигурност, посочват от АКФ.

През 2021 г. министърът на вътрешните работи Бойко Рашков също спомена в свои медийни изяви за списък с лица в политиката и магистратурата с недекларирано имущество в чужбина. Той обеща да го обяви, но това не се случи.

В средата на 2021 г. прокуратурата и Националната агенция по приходите (НАП)съобщиха, че не са открили данни за недекларирано имущество или средства с неясен произход в чужбина на 38-те лица от списъка, предоставен им от ДАНС.

В началото на 2022 г. ДАНС отказа да предостави събраната от нея информация и на парламентарната антикорупционна комисия. Мотивът беше, че данните били част от проверка на прокуратурата и било недопустимо да бъдат разгласявани без нейното разрешение.

“Лицата на висши публични длъжности са задължени от закона да обявяват публично имуществото си както в страната, така и в чужбина. Респективно, онези от тях, които не са го направили, са нарушили закона и институциите, които са установили това, (в случая ДАНС) не могат да ги крият, а напротив – длъжни са публично да обявят подлежащите на деклариране данни”, коментира Андрей Янкулов, старши правен съветник в АКФ, цитиран в прессъобщението на организацията.

Според АССГ обаче ДАНС не се явява задължен от ЗДОИ субект да предостави тази информация, тъй като тя следвало да се обяви от друг орган – Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на противозаконно придобитото имущество (КПКОНПИ).

“И преди обаче да питаме задължения според АССГ субект – КПКОНПИ, знаем, че тъй като не тя е органът, установил несъответствието, а някой друг – ДАНС, тя ще отговори, че няма как да обяви нещо, с което не разполага”, каза още Янкулов.

Bir cevap yazın

E-posta hesabınız yayımlanmayacak.

nine − eight =