В предстоящия доклад за напредъка на България по механизма за сътрудничество, Европейската комисия ще има критики, свързани борбата с корупцията по високите етажи на властта. Комисията внимателно ще наблюдава дали ще бъде гласуван и в какви срокове антикорупционният закон, станал известен като закона на Меглена Кунева.

Това заяви британският посланик у нас Ема Хопкинс пред Би Ти Ви.

“Мисля, че определено ще има области, в които ще има критики. Ще бъде обсъдена липсата на напредък в някои области като борбата с корупцията по високите етажи на властта. Законът на госпожа Кунева не беше приет. Очакваме ревизирания проект, който парламентът трябва да приеме и Европейската комисия ще следи с интерес в какви срокове той ще бъде обсъден и евентуално приет”, заяви Хопкинс на въпрос дали се очаква критичен доклад от Европейската комисия.

Темата как България се справя с корупцията по високите етажи на властта винаги присъства в докладите на Европейската комисия. През лятото в т.нар. устен доклад също беше отбелязано и акцентирано, че българската прокуратура няма капацитет да се справя с този проблем. Тогава главният прокурор Сотир Цацаров отказа коментар и препрати към МВР и ДАНС, които според него също са отговорни за този проблем.

Антикорупционният закон беше отхвърлен още на първо четене. Той е част от новата антикорупционна стратегия, приета през пролетта. Очакването беше с него да се даде знак, че борбата с корупцията ще се води по нов начин и от нов орган. Новото звено трябваше да  обедини БОРКОР, Комисията за конфликт на интереси и отдели от Сметната палата и да започне работа от началото на 2016 г. След отхвърлянето му още на първо четене, управляващите дадоха знак, че ще направят втори опит да го внесат. Засега това не се е случило.

По думите на Хопкинс експертите ще оценят положително приетите конституционни поправки, но уточни, че се очакват и още действия по тази тема. “Има нещо символично в тази стъпка  да се раздели Висшия съдебен съвет. Но, разбира се, непобходими са допълнителни реформи. Всички европейски държави се интересуват”, заяви Хопкинс. Първият въпрос, който тя би задала на новия министър на правосъдието Екатерина Захарива е дали  ще продължи съдебната реформа със същата голяма амбиция? По думите й има все по-силен натиск за съдебната реформа отвън и отвътре.

Хопкинс коментира и речта на председателя на Върховния касационен съд (ВКС) Лозан Панов от миналата седмица  по повод 135-годишнината на съда. “Харесаха ми не само думите, но и начинът, по който той произнесе нещо, което аз считам за много важно. Това е проява на един много силен и независими съдебен ум, нещо което е много важно за развитието на демокрацията”, коментира посланикът.