Ето как би могла да изглежда България

Това решение е историческо. Защото показва как би могла да изглежда България, ако системата ѝ за справедливост заработи на всички нива с този капацитет, пише Т. Ваксберг по повод една новина, която незнайно защо потъна.

Една голяма новина остана някак встрани от медийното внимание: в България се е намерил съдия, който да осъди прокуратурата заради това, че не е в състояние да разследва. Даяна Топалова, съдия от Софийския районен съд, е преценила следното: насилствената асимилация на българските турци, извършена през 1980-те години, е разследвана толкова дълго от българската прокуратура, че този подход “по същество представлява отказ от правосъдие”. Заради това държавното обвинение трябва да плати 100 000 лева на човека, завел делото и представен само с инициалите Ш.С.М.

Историята на Ш.С.М.

Не знаем кой е Ш.С.М., но знаем какво е преживял, защото го е написал в иска си до съда: той е етнически турчин, чието име армията и милицията дошли да променят със сила през 1984-85 година. Тъй като не бил съгласен, Ш.С.М. е бил подложен на физическо насилие, после затворен в лагера “Белене”, а накрая изселен в някакъв район на България, обитаван само от етнически българи, без право да го напуска. След падането на Тодор Живков Ш.С.М. е проследил как прокуратурата завежда дело срещу няколко членове на Политбюро за това, което са причинили на българските турци. Бил е призован дори като един от свидетелите на прокуратурата. Но никога не е дочакал разследването да стигне до някаква развръзка. Дочакал е единствено да види как обвиняемите един след друг умират, как в памет на някои от тях се издигат дори паметници, а други оставят след себе си книги, защитаващи извършеното от тях престъпление. Правосъдие ли? Точно обратното е видял Ш.С.М., когато цялата държава вече е била уж освободена от оковите на комунизма, родили т.нар. “Възродителен процес”.

Накратко: през 1991 година прокурорите започват разследване, което и до днес не е приключено. Твърдят, че е много сложно и затова се бавят. Според съдия Топалова обаче, нищо не може “да обоснове провеждане на досъдебно производство с продължителност, надхвърляща почти два пъти абсолютната давност, с която се погасява наказателното преследване за престъплението, което се разследва. По същество това поведение представлява отказ от правосъдие, тъй като изключва възможността за упражняване на правата на пострадал в рамките на един човешки живот”.

Престъпление без наказание

Научаваме за това съдебно решение от Доротея Дачкова от вестник “Сега” – първо там излезе новината за осъдената прокуратура, а после информацията беше публикувана и от вестник “Дневник”. Но толкова. Все едно няма нищо за казване в тази история. А става дума за първо по рода си признание по един въпрос, който тревожи българите от десетилетия: защо за престъпленията на комунизма няма нито един осъден? Сега Софийският районен съд предлага хипотеза, но изглежда няма кой да я чуе.

Няма чуваемост и по въпроса за едно престъпление в югославски мащаби, извършено далеч преди самите югославски войни да родят понятието “етническо прочистване”. Както Дойче Веле вече писа, българската прокуратура не просто се бавеше с разследването на така наречения “Възродителен процес”, а дори формулира обвинителен акт, който практически защитаваше политиката на Живков по преименуването на мюсюлманите, обвинявайки го единствено за насилието, проявено на места. Това е неверен прочит на самото престъпление, защото съдържа омаловажаване на мащаба му, подмяна на същността и води до фактическо оневиняване на извършителите.

“Мъчителен и грубо потъпкващ човешкото достойнство”

Съдия Даяна Топалова предлага собствен прочит на етническото престъпление, от което е пострадал Ш.С.М.: “… за изпълнение на деянието е използван целият държавен ресурс и най-вече [този] на силови министерства. Репресията е била насочена към ищеца само поради етническия му произход с цел насилствена промяна на етнокултурната му идентичност, но същевременно с това пострадалият е бил използван като средство за подчиняване на останалите в общността. Начинът на засягане на правата, освен че е изключително мъчителен и грубо потъпкващ човешкото достойнство, засяга по такъв начин основните му човешки права, че има за последица гражданска смърт на пострадалия за този период”.

Татяна Ваксберг

Татяна Ваксберг

Независимо от мълчанието на голяма част от българския печат, решението на Софийския районен съд е историческо в пълния смисъл на тази дума. Първо, защото предоставя съдебна преценка и за двете големи престъпления, които вече са неразривно свързани помежду си: както за насилственото преименуване, така и за последвалото разпростиране на защитен чадър над извършителите. Второ, тази присъда има ефекта на пилотно решение, тъй като дава възможност на множество български турци да потърсят правата си по същия съдебен ред и да разчитат на успех, ако апелативната инстанция потвърди присъдата. И най-вече трето – това решение показва как би могла да изглежда България, ако системата ѝ за справедливост заработи на всички нива с ето този капацитет.

Share

Bir Cevap Yazın

E-posta hesabınız yayımlanmayacak. Gerekli alanlar * ile işaretlenmişlerdir