“В дипломацията няма случайни неща,особено в нашата”-казва дългогодишен служител в турския протокол.

15.06.2017

Министърпредседателят на България Бойко Борисов дойде на работна визита в Анкара на връх рождения си ден-13 юни.Поканата бе отправена преди това лично от турския премиер Бинали Йълдъръм,като бе фиксирана и датата, което не е случайно,биографията на Борисов е добре позната на турските политици в качеството му на  ръководител на  изпълнителната власт на България за трети пореден мандат.

След  официалната част на разговорите,продължили около два часа в правителствената резиденция Чанкая в Анкара Борисов бе героят на традиционната вечеря, наречена ифтар по време на оруча/мюсюлманските пости/

Вечерята се състоя в имението на последния османски султан, кьошка на Вахдеттин, сега превърната в резиденция за гости,откъдето откъдето се открива приказна гледка към моста, свързващ Европа и Азия.Борисов помести снимката на личния си пост във Фейсбук. Йълдъръм поднесе изненада на височайшия гост- торта със запалена свещ, която рожденикът духна, а по думите на един турски участник във вечерята, са били отправени и сърдечни пожелания от негова страна, така традиционната мюсюлманска вечеря всъщност се превърна ако не изцяло, отчасти в светско събитие/нямаше шампанско/ благодарение на рождения ден на Борисов.

  В дипломатическата практика не се срещат често подобни случаи, затова смятам, че има важно значение и ще се запомни, коментира служителят по протокола.

Визитата на Борисов съвпадна с един доста напрегнат период в турската политика във връзка с катарската криза и не на последно място поради напрежението между Анкара и София, което се разрази около парламентарните избори в България, поради което някои анализатори предполагаха, че ще остане незабелязана в информациония поток или че даже може да вземат връх негативите. Но това не стана, напротив визитата на Борисов се превърна в събитието на деня.

Борисов е първият български държавник, който бе приет в новия президентски дворец Бештепе.

Знаков детайл,като се има предвид, че Ердоган само преди два месеца бе атакувал България “за оказване на натиск върху живеещите в България турци пред парламентарните избори”. Но лицата на Борисов и Ердоган грееха на снимките, когато се разделяха. Подробностите от разговора насаме разказа Борисов:

“С турския президент обсъдихме много въпроси, защото имаше натрупано напрежение по време на референдума в Турция и на изборите и у нас. Сега е важно да се нормализира обстановката, защото без това няма охрана на границата. Ние има от какво да се оплачем един от друг, но се опитах да извиня Валери Симеонов за дърпането на жената на границата, и мисля че се прие. Сега е важно да се нормализира обстановката, защото без това няма охрана на границата, каза Борисов пред журналисти, преди да отпътува от Истанбул.

Грижата за сигурността на общата граница между Турция и България/дължината на сухопътната граница е 245 км, по-дълга е само границата със Сирия/в контекста на  геополитическите конфликти,включително и на Балканите е допринесла щото да се ”прескочат подводните камъни“ на напрежението, които доминираха преди идването на Борисов.

   Сигурността на Европа започва от Турция и България, заяви Йълдъръм, а турски медии, начело с проправителствения вестник Сабах писахаБългария в лицето на Бойко Борисов е истински приятел на Турция.

  Интересното е, че Турция до преди време бе против строителството на оградата по границата с България, с мотива, че издигането на стените няма да реши проблемите, а ще ги задълбочи. Но вероятно поради идващите от София новини за корупция и др. негативи при изграждането на стената, този въпрос не бе засегнат.

  А изданието за европейски новини и анализи“ АБ Хабер цитира в заглавие Борисов” Ще положим усилия за нормализиране на отношенията между България и Турция.

  Акцентът в поредния кръг разговори на високо ниво бе поставен върху европейската перспектива в контекста на подновяването на преговорите между Брюксел и Анкара. Почвата бе подготвена, защото Борисов след Берлин тръгна за Анкара ”преди още да е изтупал праха от обувките“, както се казва. Самият Борисов в изявленията, които направи преди визитата в Анкара бе заявил, че е” готов да посредничи за подобряваненаотношенията на Анкара с Брюксел”, послание на добра воля, което бе разчетено правилно от турските политици. Повече от вероятно е, че Борисов е предал послания от Меркел, в които се вписва и мигрантската криза.

В момент, когато Прага, Будапеща и Варшава създават проблеми на евросъюза, Анкара ще разчита на подкрепата на България, която заедно с Румъния се считат ”новите”  в голямото европейско семейство/новите е условно казано, защото 10 години са достатъчно дълъг период, за да усвоят европейските правила/. Въпреки многото изречени негативи по отношение на ЕС по време на кампанията за референдума европейската перспектива остава приоритет за Анкара. Тук се вписва договореността, която Брюксел и Анкара договориха за 12 месечна пътна карта, преговорите за осъвременяване на Европейския митнически съюз и др.

За разлика от Румъния, с която отношенията на Анкара са “безоблачни“/до известна степен заради това, че там няма големи турски и мюсюлмански общности,

България има огромното предимството, че през 2018 г. ще поеме председателството на ЕС.

Явно е, че Анкара залага на на тази карта и пое подадената от Борисов ръка за сътрудничество, което може да успее само когато отговаря на интересите и на двете страни.

Анкара желае да преговаря с ЕС за получаване на пълноправно членство и за актуализиране на Митническия съюз“, заяви Йълдъръм. 

  А Бойко Борисов посочи, че България ще иска двустранно споразумение за реадмисия с Турция, ако южната ни съседка не може да сключи такова с ЕС, след срещата си с турския президент.

  Сделката между Турция и ЕС във връзка със справянето с мигрантската криза беше най-разумния ход тогава и ние искаме това споразумение да продължи“, каза  Борисов.  

Не случайно европейският акцент и посредническата роля, която може да изиграе България за нормализиране на отношенията на Анкара с Брюксел доминира в кореспонденциите за визитата на Борисов в Анкара на Анадолу ажансъ-официалната новинарска агенция на Турция, която излъчва емисии в 94 страни по света.

А турската мюсюлманска общност в България и малобройната, но активна българска общност в Турция се считат за свързващо звено, мост между двете страни, подчерта Йълдъръм.

Борисов, в оценката си за разговорите в Анкара, които направи пред журналистите преди да отпътува от Истанбул, в характерния за него тон на откровеност,  не подмина и проблемите.

“Изразих отношение за поведението на турския посланик по време на изборите. Забелязахте ли, че посланикът на Турция Сюлейман Гьокче не е в състава на делегацията”,  каза Борисов.

  “Обикновено посланиците уточняват програмата и срещите на лидерите при официални визити. Отсъствието на даден посланик от официална визита може да означава две неща-или че има оплаквания от него или че едната от страните не се нуждае от посредник,  коментира турски представител.

Българската дипломатическа мисия в Турция бе в пълен състав на преговорите -Н.Пр.посланик Надежда Нейнски, генералният консул на България в Истанбул Ангел Ангелов, отговорни представители.

  По-късно от правителствената информационна служба на българския министър председател съобщиха, че България не се е намесвала по въпроса за състава на турската делегация.

Част от оплакванията на София от турския посланик в България се свързват с подкрепата му за партията на Лютфи Местан “Дост” на парламентарните избори в България/посланикът бе показан в предизборен клип на партията, което е нарушение на българския закон/. От друга страна обаче нито един посланик не би си позволил действия без одобрението на своята държава.

”Дост” получи явна подкрепа на среди от ПСР-министър Мехмед Мюеззиноглу, Азиз Бабушчу и др., но не успя да влезе в парламента/получи 2.86 на сто/, което предизвика недоволство срещу нея.

Председателят на изселническата организация Бултюрк в Истанбул Рафет Улутюрк неотдавна заяви, че  “трябва да се потърси сметка от Дост, че са излъгали Ердоган и са го поставили в затруднено положение”.

  Случайно или не, но Ердоган, след като отново пое председателството на ПСР миналия месец не включи в състава на новия Централен комитет на ПСР предишните членове Мюеззиноглу и Азиз Бабушчу.

В контекста на ситуацията може да се прогнозира,че “Дост”,ако иска да оцелее,ще трябва да смени витрината/имиджа си/ на” протурска партия “ , с която се лансираше особено сред избирателите в Турция като посредник на Анкара или ръководителите й да си вземет шапките и да си тръгнат.

Разбира се, това съвсем не означава, че Турция ще обърне стрелката към ДПС. Или че в бъдеще няма да подкрепи някоя друга формация на българските турци.

  Подкрепата за турските мюсюлмански и родствени общности зад граница заема важно място в политиката на Анкара. И това е нормално-както подкрепата на България за българите в западните покрайнини, за българите в Молдова и т.н. София неведнъж е настоявала пред Анкара да няма посредници в двустранните отношения на висшите нива. Вероятно и сега Борисов е настоял за същото в разговора с Ердоган. Вероятно Анкара ще бъде повече от внимателна в бъдеще, когато определя с кого ще кореспондира в България. Когато става дума за интересите, осталото са детайли-коментира политологът от Истанбулския университет Ведат Мелих.

  Разбира се,че между София и Анкара има и други нерешени проблеми,между които е този за признаването на българските дипломи в Турция, за съдбата на паметниците на културноисторическото наследство, в този контекст са включени и джамиите, проблемите с имамите и т.н.очакванията са, че ще се решават по пътя на диалога от взаимен интерес.

  Третият мандат на Борисов като министър председател на България съвпада и с подготовката на страната за  председателството на Евросъюза. Турция е една от първите неевропейски страни, която оцени по достойнство това, вероятно ще последват и други.

Alıntı: http://www.bta.bg

Share

Bir Cevap Yazın

E-posta hesabınız yayımlanmayacak. Gerekli alanlar * ile işaretlenmişlerdir