Автор: Рафет Улутюрк

Ако в една страна има истинска демокрация, политиката е за народа. Но когато погледнем към България, виждаме не демокрация, а театрална постановка. И в тази пиеса не се променя нито сценарият, нито актьорите. Само завесата се сменя, сцената се променя… но тези на сцената са все същите:
Вчера хората на Доган, днес офицерите на Пеевски.
Наричат се „турска партия“, но не носят гласа на турците, нито болките им. Те не преследват интересите на народа, а на собствените си кресла.

Това не е политика, това е изкуството да заблуждаваш хората.
Това не е представителство, това е изтъркано повтаряне на старите схеми.

Старите лица не могат да изградят ново бъдеще

Онези, които се представят за „нови“, всъщност са рожби на една и съща система. Изглеждат различни, но в основата си са едни и същи.
Сградата е стара, само фасадата е боядисана. А ние познаваме интериора:
Пукнати стени, ронеща се мазилка, разклатени основи…

Една партия не се обновява със смяна на името, а с промяна в сърцето и мисленето.
Защото ако мисленето остане същото — резултатът също ще бъде същият, независимо от табелата.

Кого заблуждавате?

Тези, които преминават от една партия в друга — наистина ли вярват в новото? Или просто първи напускат потъващия кораб?
Онези, които вчера повтаряха „каквото каже Доган“, днес възхваляват Пеевски.
Какво се промени? Съвестта ли? Моралът ли? Целта ли?

Не.
Промени се само картата на креслата.
И в тази карта отново няма място за народа.

Гласът на страха: Рамадан Аталай и рухналият ред

Когато хора като Рамадан Аталай прибягват до езика на заплахите, това е всъщност признание за срива на системата.
„Ако се върнете, ще си понесете последствията“ — това ли е политиката? Това ли е демокрация?
Не. Това е викът на уплашени управници, изгубили връзка с народа.
Това не е политически проект, това е операция за спасяване на фирми.

В политиката няма място за онези, които мислят само за себе си.

Млади хора, това е план да ви използват!

Скъпи младежи!
Днес ви се представят каузи, които всъщност са търговски витрини.
Не търсят лидер, а сянка, която лесно да контролират.
Вашата енергия и чисти чувства се използват като щит за лични интереси.

Онзи, който иска да изгради истинско бъдеще, не се губи в зъбните колела на тази система.
Създаването на новото започва с отказ от старото.

Запомнете:
Ако няма някой, който да ви докосне и промени — значи това място не е за вас.

Лидерът, от който се нуждае България: Млад, смел и доказал се

България вече е сита на стари игри, стари лица и празни приказки.
Народът търси нова визия и истинско лидерство.

Лидер, който ще прегърне всички — турци, помаци, роми, българи, македонци.
Млад, смел, доказал се, с вяра в сърцето си.
Такъв, който е променил съдбата дори на един човек, постигнал нещо видимо и реално.

България чака точно такъв човек.
Не слуга на системата, а онзи, който я поставя под въпрос.
Не за кресло, а с горящо сърце за народа.

Истинската надежда се ражда така — и расте само с някой, който идва от народа.

Истинската промяна започва с вътрешно пречистване

Да напуснеш старата партия и да поставиш нова табела, е като да миеш кални ръце със сапун без вода —
нито сапунът ще остане чист, нито ръцете ще се измият.

Истинската промяна започва със себеосъзнаване.
Без да слезеш от трона, не можеш да вървиш редом с народа.
А който е далеч от хората, няма право да говори от тяхно име.

И последната дума е на народа: УРНАТА

Народът, за когото се мислеше, че е мълчалив, всъщност търпеливо чакаше.
Но не забравяйте: урната не е просто кутия за бюлетини.
Тя е мястото, където избухват съвестта, търпението, гневът и надеждата.

Урната издава и медали, и фактури.
И възнаграждава, и наказва.

И този народ повече няма да прощава на онези, които му се подиграват.
Няма да се хване на фалшиви новини и измамни „нови“ лица.
Защото този път умът на народа ще застане не до мръсните ръце, а до чистите намерения.

Народът не забравя.
Но когато дойде времето — той дава уроци, които никой не забравя.