Децата мълчат, държавата не чува: Мълчанието в България се превръща в съучастие в престъпление
В петък, 30 май, студиото на „Свободен глас“ беше сцена не само на телевизионно предаване, но и на конфронтация, която постави огледало на съвестта на България . Депутатите Лариса Савова и Мария Илиева, както и адвокат Петя Стаменова, не само говориха пред камерите – те назоваха престъпленията, дадоха адреси и посочиха лица .

Тема: Децата на България.

Но децата на тази страна вече не са поданици, те са обекти. Деца, които се използват на плакати, за да получат гласове, но са бити по улиците, забравяни в съда, изоставени на произвола на съдбата си в институции…

Мълчанието на парламента: Съучастие?
Отхвърлянето на предложената анкетна комисия за разследване на насилие, сексуално и психологическо насилие срещу деца.
– да, тук съвестта се проваля.

Кой каза „не“?
Кой се въздържа?
Кой танцуваше напред-назад?

Това не е просто политическа маневра; това е документ за морален фалит.

Ако има обвинения в педофилия срещу член на парламента и не се предприемат нито една конкретна стъпка от този парламент по отношение на защитата на децата, тогава няма закон, а тайно споразумение .

Децата са бити, престъпниците са защитени
Полицейска намеса срещу деца, протестиращи на улицата, и държавни служители, действащи като „съюзници“ на всичкото отгоре…
Но член на парламента, който седи на мястото си и срещу когото е заведено дело, бива аплодиран в парламента.

Що за двоен стандарт е това?
Какво разбиране на правото е това?

„Споделено родителство“: Превръщане на детето в пощальон
На пръв поглед това е „модерно родителство“… В действителност е правен изрод, който мята 9-месечно бебе на всеки две седмици .

Да се ​​каже, че „и двете страни са прави“, да се превърне детето в досие , в куриер … Това са някои от предложенията на съвременното българско право.

По думите на адв. Петя Стаменова:

„Конституцията защитава детето и семейството. Но в действителност детето е само. Няма държава, няма общество. Има само празни сгради, носещи имената на институции.“

Цифрова заплаха: 293 000 сигнала, 9 служители
България е сред първите 5 в света в областта на онлайн малтретирането на деца.
Но броят на хората, работещи в тази област?
Само 9.
Броят на превозните средства?
Само 3.

Това не е небрежност. Това е избор.
Избор, който защитава насилника, а не детето.

Културен геноцид: Децата не знаят как да свирят музика, но познават насилието в TikTok
Децата вече не знаят как да танцуват, рисуват или растат с музика. Защото културните институции са разрушени.
Защото държавата инвестира само в бетонни джунгли, а не в дух.

Свободен Глас: „Величие“ не замълчава
Днес, докато всички партии мълчат, има една партия, която говори, „Величие“ .
Тя предлага комисия, среща се с обществеността, организира лагери за деца, предлага на децата идентичност чрез образование и история.
Това вече не е идеологическа позиция; това е морална съпротива.

Последна дума: Или ще защитим децата, или няма да има повече България
Нека завършим с поразителните думи на водещия П. Кръстев:

„България няма да бъде унищожена от бомби. Тя ще бъде унищожена , когато вече няма деца, които да я обичат .“

Ако не сега, кога?
Това не е партиен въпрос.
Това е човешка отговорност.

Или ще защитим децата си сега, или бъдещето ни ще бъде унищожено.