Рафет УЛУТЮРК
В България днес се случва нещо, което граничи с абсурда. На улицата виждаш едно – по телевизията и в анкетите ти показват съвсем друго. И човек започва да се пита: това ли е демокрация или добре режисиран театър?
Където и да отидеш – в малките населени места, в градовете, дори извън страната – ще срещнеш хора от партия „Величие“. Те не се крият зад студиа и платени анализи. Те са сред народа. Говорят, слушат, спорят, убеждават. Работят – истински, не на думи.
И тук идва големият въпрос: как така партия, която реално е навсякъде сред хората, в анкетите едва „минава бариерата“? Кой пише тези анкети? И още по-важно – за кого?
Все повече хора започват да подозират, че тези „проучвания“ нямат нищо общо с реалността. Че се правят не за да отразят мнението на народа, а за да го моделират. За да внушат на хората кой „има шанс“ и кой – не. Това не е статистика. Това е манипулация.
Още по-показателно е, че дори сред българите в Европа партия „Величие“ е една от най-активните. Те не чакат хората – търсят ги. Говорят с тях. Изграждат доверие. А в същото време „социолозите“ се правят, че това не съществува.
Но нека оставим думите и погледнем делата.
Колко партийни лидери в България могат да покажат нещо реално, създадено със собствен труд? Колко от тях са изградили нещо без държавни пари, без европейски фондове, без зависимости?
Отговорът отново ни води към Ивелин Михайлов и партия „Величие“.
В Варна се намира Исторически парк – мащабен проект, който не просто впечатлява, а доказва. Това е създаден свят – история, култура, идентичност. И най-важното – създаден без нито една стотинка от държавата или Европа.
Това е разликата. Докато едни политици чакат субсидии и делят обществения ресурс, други създават. Докато едни говорят, други работят.
И въпреки всичко това – тази партия е „под чертата“ според анкетите?
Не, проблемът не е в партията. Проблемът е в системата, която се страхува от реални, независими хора.
Затова въпросът днес не е коя партия какъв процент има. Въпросът е дали българският народ ще позволи да бъде манипулиран още веднъж.
На 19 април изборът е ясен. Не между партии, а между истина и измама. Между реалност и внушение.
Ако хората искат промяна – трябва да я направят сами. Не чрез анкети, а чрез гласуване.
Историята няма да бъде написана от „социолози“. Ще бъде написана от народа.
