Последните изказвания на президента Румен Радев всъщност само повториха с висок глас една истина, натрупвана от години сред народа: „Тази система е рухнала.“ Скандалът с Теодора Георгиева е само върхът на айсберга. Преди това бяха злоупотребите с автомагистрала „Хемус“, фалитът на КТБ, съдбата на „Булгартабак“, аферата „Осемте джуджета“ и много други… Има престъпления, но няма виновни. Има събития, но няма разплата. От държавата е останало само името.

А днес, ако дори президентът казва: „Може да се наложи да се търсят други форми на действие“, то това не е ли вик на отчаяние?

Но нека попитаме: Какви са тези пътища? С кого и как?

60% от обществото не гласува. Това всъщност е мълчалив бунт. Народът казва: „На никого не вярвам.“ Очаква не поредния политик, а човек от народа, който го разбира и на когото може да се довери. И точно този вакуум може да отвори вратата за самостоятелно управление на един честен, искрен човек от народа. Но този човек не трябва да е просто политическа фигура – той трябва да бъде символ на надеждата, справедливостта и състраданието.

България вече не се нуждае от партии, а от чиста мисъл и чисто сърце. Необходима е нова обществена харта, нова държавна етика, нова пътна карта… И това може да се случи само чрез активирането на мълчаливото мнозинство. Ако онези 60%, които не гласуват, се обединят, няма да променят просто изборите – ще променят съдбата на страната.

Затова отговорността вече не е само на политиците. Всеки гражданин трябва да си зададе въпроса: „Аз какво правя?“ Кого овластявам, като не гласувам? Каква несправедливост легитимирам, като мълча?

Решението няма да дойде отгоре. То ще тръгне отдолу – но ще се издигне нагоре като движение на съвестта…

АХМЕД ЧОЛАК