Rafet ULUTÜRK

Оставката на президента Румен Радев не е причина за кризата в България, а признание за една реалност: страната от години не може да бъде управлявана. Избори се провеждат, гласове се броят, правителства падат – но никой няма смелостта да назове проблема открито.

Да се отиде осем пъти на предсрочни избори в рамките на четири години не е успех на демокрацията, а ясен политически фалит. Тази картина не може да бъде прикрита нито с лозунги за „европейска интеграция“, нито с временни правителства. Проблемът на България не е липсата на лидери, а модел на власт, който не обхваща цялото общество.

Радев подчертава, че за девет години е бил принуден седем пъти да назначава служебни правителства. Това не е постижение – това е тревожен сигнал. Държавата беше поддържана, но политиката се срина. Защото една система, която систематично изключва значителна част от обществото, не може да произвежда стабилност.

Време е да се говори ясно:
Без българските турци в България не може да се състави еднолична власт. Това не е пожелание, а математическа и социологическа реалност. Въпреки това турците или се игнорират, или умишлено се свеждат до електорална база, затворена в рамките на една партия. Този подход държи не само турците, но и българската демокрация като заложник.

Ако Радев или която и да е нова политическа инициатива действително търси стабилност, първо трябва да се откаже от това лицемерие. Онези, които си спомнят за турците само по време на избори, не бива да се питат защо след това не могат да управляват.

Но това не е достатъчно.
Да се използват турците като витрина също не е решение. Президентът трябва да привлече до себе си стойностни български турци, които досега не са били въвлечени в активната политика – чисти, уважавани, идващи от самото общество. Не само от турска партия, а от реалния живот: академични среди, бизнес, гражданско общество.

Да го кажем още по-ясно:
Във всяка сериозна политическа конструкция трябва да има заместник-председател с турски произход. Това не е жест на добра воля, а минимално условие за равноправно гражданство. Онези, които все още държат турците в рамката на „малцинство“, трябва да приемат, че не могат да управляват мнозинството.

Равенството не се постига с думи, а с власт. Общество, което не допускате до масата на решенията, няма да убедите на изборите. Толкова е просто.

Проблемът на България не е, че не е достатъчно „европейска“, а че в София липсва политическа смелост. Влизането в Шенген или приемането на еврото не правят една държава демократична. Демократична е онази държава, която приема всички свои граждани за равни.

Оставката на Радев може да бъде начало. Но ако това начало продължи със старите навици, резултатът ще бъде същият: нови избори, нови разочарования и същата безизходица.

България или ще бъде управлявана заедно с българските турци, или никой няма да може да я управлява самостоятелно.