Последните дни на 2024 година… В софийските кабинети се размахват химикалки, летят цифри, а милиони сменят собственика си. Но тези пари не отиват нито в производството, нито в образованието, нито в здравеопазването… Напротив, те се прехвърлят систематично от джоба на народа в ръцете на определени кръгове.

Последният пример? Покупката на пшеница на стойност 13 милиона лева, извършена от Държавния резерв. Официални документи, споделени от земеделеца Павел Стоименов в социалните мрежи, ясно показват, че българската държавна администрация вече не се занимава с управление, а с източване на държавата.

• При пазарна цена от 380 лв. на тон, държавата е закупила на цена от 545 лв..

• За 81 хиляди тона това означава 165 лв. над пазарната стойност за всеки тон.

• В крайна сметка това не е загуба – това е чисто ограбване, печалба в нечии джобове.

Това не е покупка, а обир чрез пшеница!

А откъде дойдоха тези пари? От кой бюджет?

Разбира се – от данъците на народа, от потта на българския гражданин. И не само фермерите страдат от това – хлябът поскъпва, цените се вдигат, а страда отново обикновеният човек.

Тези злоупотреби вече не са изолирани случаи, а системни престъпления. Държавата не работи – но „механизмът за кражба“ вътре в нея работи безупречно.

Къде е държавата? Къде е отговорността?

В страна, където медиите мълчат, опозицията мълчи, а прокуратурата си затваря очите – на кого да се довери народът?

Имаме право да питаме:

• Кой стои зад тази сделка?

• Защо се е купувало с 40% над пазарната цена?

• Кой ще разследва и наказва този обир?

• Тези 13 милиона лева – в чии джобове отидоха?

Мълчанието е съучастие

Днес мълчащите са съучастници. Утре гладните деца, бедните пенсионери, фалиралите фермери ще проклинат не само онези, които са откраднали, но и всички, които са се направили, че не виждат.

Време е да кажем „СТОП“ на ограбването на България.

Защото това не е просто сделка с пшеница.

Това е изпитание за съвестта на една държава.

А засега…

Отново губи народът.