Рафет Улутюрк е председател на едно от най-дейните и влиятелни сдружения на българските изселници в Турция – „Бултюрк“. В него членуват най-много български турци, изселили се през 1989 година по време на така наречената „голяма екскурзия“. Тогава над 350 000 души се изселиха в Турция, недоволни от политиката на управляващата БКП за насилствената смяна на имената им.

Пред „Екип 7“ Рафет Улутюрк отговори на няколко въпроса по актуални теми.

Шенол АХМЕДОВ Въпроси за интервю с Рафет Улутюрк

 

  • Шенол АХМЕДОВ: Г-н Улутюрк, Какво мислите за България.

+ Благодаря, че се обърнахте към БУЛТЮРК и давате възможност да се кореспондираме с нашите симпазиданти и да ни опознаят онези които не ни познават. Ние надигналите глава срещу тоталитарния комунистически режим и прокудените след майските събития през 1989 година и настанили се в Република Турция и частично северен Кипър изселници по официална данни наброяване 360 хиляди. Тази статисика към началото на 2000 та година възлезе на близо един милион Български граждани живеещи в Република Турция.

Що се отнася до въпроса Ви мога да изразя личното си мнение като председател като Председател на неправителствената организация БУЛТЮРК – със седалище гр.Истанбул, / общ. Байрампаша която е с по известни влияние над нашите съграждани измежду 200-та организации на изселниците в Република Турция.

Първо, България ни е Родина както за мен така и за всички ни които сме родени в България. Имаме си лични карти пише, ЕГН-та, следователно сме граждани на Република България с равни конституционни права, с останалите български граждани. Не само сме родени България, ние тука се изучихме, служихме, работихме, създадохме семейства и прекарахме извесна част от живота си. Близките ни живеят в България. И най важното дедите ни лежат тук нашите гробищата са в България. Така че корените ни останаха тука. В Турция имаме гробища само на едно поколение. Следователно нашето минало е в България и всичко това заема извесно място нашето битие и съзнание, което от своя страна винаги като се съберем ни кара да си говорим за родния край, за България. В този смисъл макар да сме далече ние продължаваме да си живеем В и С България като спомени минало и т. н. Постоянно следим информационните събития в България и по някой път прави впечатление че някои неща се „променят“ целенасочено без основание което е дразнещо защото е далече от истината. Примерно скоро гледам по един телевизионен канал как един младеж застанал пред „Дяволския Мост“ по река Арда в Източните Родопи и обяснява че моста е построен от „Уста Митьо“. Нямам нищо против да е построен от „устата“ (майстора) но аз съм от тоя край и знам че моста има реална история и е дело на Турски майстори. В този смисъл по асоциация се сещам за историческия музей в Кърджали. Ако един евентуално един чужденец посети музея по нищо няма да разбере че в този край живеят Турци или Мюсюлмани. Разказаните истории и анекдотите за моста и дявола нямат край, а и не само за тях доброто в тях е, че рано или късно истината винаги надделява защото в нея се крие добротата чесността, толерантността и човешката любов.

Искам да кажа, че в Б-я продължава да живее някакъв, който изкривява историческите истини, все още има среди, които извличат ползи от изопачаваните исторически истини. Време е ние да се върнем към реалната история, историческите истини на Атилла, Хан Кубрат, Хан Аспарух и т.н. Ние изселниците сме готови да работим съвместно и да помогнем на българското общество и народ да се отърве от тази чума на лъжите които изкривяват и политизират историята.

 

Шенол АХМЕДОВ: Г-н Улутюрк, какво мислите за протестите в България?

+ Според мен протестни действия, които нямат икономическа база и ресурс не могат да променят политическите реалности и отношения. Те започнаха по две причини.

1- Първо срещу корупцията в страната и

2- второ за реформи в правната система с искане за установяване на върховенството на законите в България.

Няма народ в света, който да е въстанал, когато му се подобри макар поетапно социалния статус и стандарта на живот в конкретния случай протестът като изявена форма за търсене на гражданските права организирани активно от младите у нас нямаше покритие с реалностите в смисъл да ангажира и обединява по голяма маса недоволни от политическата действителност. В исканията на по преден план стояха икономическите искания. Пандемията причинена от СОRОNА-19 принудиха политическите управници през последните месеци да похарчат малко повече средства за социалните, образователните, сдравните и др. нужди на хората след което макар и привидно се потулиха тези икономически проблеми и протестиращите тихомълком се прибраха от улицата. Разбира се пандемията също оказа извесно влияние за такова развитие на ситуацията.

Но по принцип неможеш да се надяваш на успех за промяна в правната система ако в тази борба не успееш да привлечеш най-онеоправданата част от населението а именно пострадалите от така наречения „Възродителен процес“. Потърпевшите от този процес на тоталитарния режим в никакъв случай не са получили правно възмездие от съдебната система в България. Няма нито един осъден заради престъпленията извършени през този период. Актуално би било да се засегне въпроса за конститужионното право на гражданите в чужбина които са лишени или срещат трудности при гласуването на избори. В този смисъл ако беше получил достатъчно гласност този въпрос протестиращите биха намерили по добра и по организирана подкрепа и от гражданите живеещи в чужбина.

Протестната вълна, която продължи почти 4 месеца не успя да обедини разединеното по много причини недоволната част от българското общество.

 

  • Шенол АХМЕДОВ: На политическата сцена в България има ли партия с която бихте работили?

+ Този въпрос е труден. Може ли да ми посочите българска политическа партия (ПП) с ясна национална доктрина, с дефиниран ясно изразен национален интерес, с ясна собствена позиция по националния въпрос, по проблемите на малцинствата и етносите, за индустриализацията на страната. Имали партия с мнение по технологичното обновление което предстои и е неизбежно развитието на селското стопанство, ясна програма по отношение на пустеещите земи, за засъхващите язовири, преодоляване на нарастващата неграмотност или задъхващото здравеопазване и тн?

България е най бедната страна в Европейския Съвет (ЕС). Понякога ми се струва, че България не върви а просто пълзи в някоя посока но само за да смени сянката си. Бяхме в Руска сянка, сега сме видимо под сянката на ЕС (Германия), невидимо Русия но вече като, че ли ни се иска да сме под американска сянка. Но тука искам да отворя една скоба и да кажа, че малко закъсняхме защото в бъдеще Америка няма да е мечтаната Америка.

Ако трябва да обобщим в България освен на протестиращите на никой не му се иска да се променят и подобрят условията, защото всеки се бои от новите неясни условия, които до сега се оказаха ялови. Отговорът на тези въпроси ще определят и нашето отношение към ПП. Най важното за нас е политиците да мислят за доброто бъдеще на България. Тук искам да се обърна към младите и да им кажа „Всеки млад човек трябва да се интересува от политика,защото това е бъдещето за страната и тяното разбира се“. За това всеки трябва да допринесе с каквото може за просперитета и бъдещето на България.

 

  • Шенол АХМЕДОВ: Според Вас има ли демокрация в България и има ли шанс да спечелят демократите?

+ За да спечелят демократите първо трябва да се установи демокрацията. Преди 30 години тя е засадена у нас в не-обработена тоталитарна почва. И естествено се роди мъртва. Нямаше кадри, които да отглеждат тази недоносена демокрация. Всичко си беше една инсценировка на стария комунистически режим. Освен това тя по начало няма единна матрица. Всяка страна малко или много си я приобщила в зависимост от гледната си точка. Всички си изгубиха надеждата у никой не остана надеждата тя отново да покълне, поради което българските граждани напуснаха страната. На хората особено на младите им беше по-лесно да научат правилата на утвърдената демокрация в чужбина и се приобщиха към чуждата вместо да създадат и установят българската демокрация. А тези които все още имаха надежди и се бореха за нея бяха лишени от  всичко от страна на гласт имащите и те се измориха и отказаха. Защото в края на краищата тази борба винаги имаше известен край. А именно победа за бившите управници в лицето на комунистите и членовете на бившета държавна сигурност (ДС)

От друга страна нашата изборна система е много опростена, но ми направи впечетление, че на последните избори в България 650 000 бюлетини бяха невалидни. Това беше рекорд и срам за българия защото за мен това донякъде говори за висотата на грамотност. И в това виждам голяма потенциална опасност за бъдещото на България.

Невероятно е, но е факт и ще го кажа. През 2014 г. когато глашатая на второто поколение наши „демократи“ Л.Местан, подчинявайки се на партийния диктатор Ахмет Доган, безцеромонно изгони от парламентарната група на ДПС нашия избраник Гюнай Хюсмен и Благоевградския депутат Михаил Палев, които бяха избрани по преференция тоест по волята на избирателите. Това нагледно показваше демократичния принцип при избирането но това деяние на управляваяите в ДПС много демонстративно показа как се унищожава демократичността. Тогава много хора си глътнаха езика и не посмяха да реагират. ДПС която като организация се снаеше като символ на демократичните въжделения на най-изстрадалата част на българското общество получи удар под кръста от демократична гледна точка. В последстие това даде повод за опити да се създадат нови партии на недоволните.

Именно тогава много хора в Б-я разбраха, че Турците у нас ги задължават да гласуват по други правила. Видя се, че за тях демокрацията и свободата не са двете страни на един мадальон. Тяхната демокрацията е без свобода на идеите.

 

  • Шенол АХМЕДОВ: По време на така наречения Възродителен процес 1984-85 година има ли наказани за престъпните деяния при смяната на имената?

+ Наказани няма. Прокуратурата не разреши да продължат до край и приключат заведените дела. Защото това означаваше пълно дешифриране на задкулисните дела на тоталитарния комунистически режим, което от своя страна означаваше блокиране на политическия живот в България. Понеже управниците от този период след 10 ноември 1989 година след добро маскиране и смяна на актьорите те отново притежаваха власта и управляваха. Когато отнемете миналото на една общност, вие я обричате на несигурно бъдеще.

 

  • Шенол АХМЕДОВ: Какво донесе и какво отне от България т.нар. “Голямата екскурзия„ 1989 година? Отърва ли се от Турците?

+ Преди изселването на Турците от България през 1951 година, тогавашния Министър председател Вълко Червенков и Министър на Вътрешните работи Антон Югов посетиха Москва и бяха приети от Сталин. Те го помолиха да се откаже от искането си за депортирането на 250 хиляди Турци за 2 месеца от България. Доводите на българската делегация бяха, че „Турците са основна работна ръка в производството на тютюн, който е единствен български износен продукт срещу твърда валута.“ Турците бяха много важен трудов потенциал и в индустриализацията на страната. Тогава Сталин беше се съобразил с молбата на българската делегация.

Видя се че управниците от 50-те години са били по големи реалисти и по добри управници. След икономическия провал на комунистическия режим в България управляващите за да прикрият икономическите проблеми се улавяха повече на националистическите и исторически прийоми това доведе до рязко разграничаване между етносите в България и доведе до етнофобия. Кулминацията на този процес беше т.н. “Възродителен процес“ на който от повечето инакомислещи се гледаше като възмездие на историческото минало. Управниците от онова време си мислеха че с изгонването на Турците ще допринесат за количествения етнически превес на българите. За тяхно съжаление политическото им късогледство не им даде възможност да преценят и прогнозират икономическия блокаж след напускането на страната на основната работна сила на страната. Които последствия все още тежат на гърба България.

След „Голяма екскурзия“ икономиката на България рухна и кога ще се възстанови не се знае. В България винаги ще има Турци. И въпреки всичко пак Турците ще изградят новата България, но с какви ценности трудно е да се отгатне…

 

  • Шенол АХМЕДОВ: Преселилите се в Турция интересуват ли се от политиката в България и искат ли да гласуват на престоящите избори през 2021?

+ Да разбира се, проявяват голям интерес. Следят от близо събитията и даже новата ситуация при втората вълна на пандемията ни разтревожи много относно здравето на близките ни и състоянието на здравните заведения по места. Искат нещата в България да се оправят. Радват се на всяка хубава новина от родния край от близки и познати.

Що се отнася до осигуряване гласуването на българските граждани тук в Турция имаме приблизително 650 000 гласоподаватели с легитимни български документи. При най-благоприятни условия в една урна гласуват около 1000 избиратели. Значи на нас ни трябват 650 урни. На последните избори които участвахме се отвориха 39 урни. А колко ще ни предоставят на следващите не се знае? Една проста математика ни дава възможност да знаем колко са ни необходими но колко ще благоволят “демократично мислещите“ в Българския парламент това ще покаже времето. На нас ни остава да чакаме да зрее демокрацията в България на ниво с Европейските държави.

В това отношение сме готови да започнем преговори с всяка българска политическа сила. Извоюването на изборно право за всеки е една от основните теми на нашата борба за равноправие. Не може в една държава и то Европейска за едни майка а за други мащеха, както казал Елин ПЕЛИН: Ти окраде хазната, ти изяде и толкова хиляди безусловни фондове, ти беше пачавра в ръцете на краля, на царя или на княза, ти опропасти със законите си, с данъците си, с партията си целия народ! Е оттогава до днес какво се е променил. За съжаление нищо…

Ако се промени изборния закон и ни се предостави възможност да гласуваме по пощата активността може да достигне до 75-80 процента. При тази развита технология  могат да се приложат и по модерни начини на гласуване. Младите искат да гласуват по интернет.

Може да се увеличат и изборните райони. На предстоящите избори през 2021 година може да се процедира да се определят нови избирателни райони в Европа, Турция и отвъд океана което да се определи с минимален потенциал от гласоподаватели. Примерно за един район минимум 100 хиляди избиратели.

-8=

  • Шенол АХМЕДОВ: Как гледате на политическите партии в България, възможно ли е в Българските партии да има кандидат за депутат с Турско име?

+ Да трябва да има. Сигурно ще се намери алтернативна формула, която ще преодолее сегашната криза на доверие, която раздроби обществото. Ние Турците вярваме, че културното разнообразие е извор на сила и гаранция на демократичната стабилност в настоящото общество. Вековете на националното пробуждане и борби за отделяне в малки държавици с етнически и национални прийоми вече премина. Народите на Балканите също ще предпочетат да се завърнат към мирните десетилетия и столетия от историята си. Трябва да вярваме, че нашите предци са били предвидливи и находчиви хора, след като са избрали за себе си и за потомците си България за Родина. Тя може да храни не десет или двадесет милиона, а и още толкова само да има, кой да се труди и обработва земята. Тук искам да отбележа че светът навлезе в нова еволюция. Оработваемите земи ще бъдат много важен источник за препитание в новия свят и затова всеки от нас трябва да бъде готов да се върне в собствените си земи за да я обработва. Европейците търсят, искат и ще дойдат да купуват земи, не трябва да им продадем земите си. Оттук нататък полетата ще бъдат много важни за препитание.

Девизът – Обединението прави силата е най-актуалния зов, който няма алтернатива и днес. Ярък пример за нов порив е наследството на земеделския лидер Ал. Стамболийски, който през 1923 година на конгреса на БЗНС, обръщайки се към делегатите Турци беше казал – Елате да се обединим и да управляваме заедно! Трябва да се отключи врата за политическата активност на Турците в Б-я. Тази покана се повтори през 1950-те години и с общи усилия на Турци и Българи се положиха основите на индустриализацията в България. Културното събуждане на Турския етнос беше в основата на социално-икономическия възход. Първа крачка към обединяването ни може и трябва пак да бъде признаването идентичността, образователните и културни права на турския етнос в България. Докато тази първа крачка не се направи в партии в национален ранг като ГЕРБ БСП и др. ДПС ще продължава да жонглира с турската интелигенция и да държи в мат останалите партии по отношение на етническия мир.

Българските партии които искат да спечелят доверието на турците трябва да намерят хора “депутати“ които да се интересуват от проблемите на населението. Същите да са с авторитет сред себеподобните и да се гордеят с идентичноста си в противен случай нищо ново няма да се получи. Всеки иска да промени човечеството, но никой не се замисля как дапромени себе си.

 

  • Шенол АХМЕДОВ: Какво мислите по етническия въпрос в България

+ Трябва час по скоро да се реши! Българските Турци са докарани до критичната граница да бъдат или да не бъдат. Не могат вече да се възпроизвеждат като отделни културни субекти и свободно да изживяват своите традиции подобаващи на идентичноста им. Не може да се живее с лъжлива идентичност, чужд език, чужда култура и нравственост. Бездната между пострадалите от асимилаторската политика на комунистическата партия и днешните псевдо демократи постоянно се задълбочава и тихомълком асимилацията продължава. Ние етническите групи в българия трябва непременно да се решим да се завърнем към годините на „добрия комшулук Българската власт трябва с още по голяма решителност да осъди порочната национална политика на фашистите и комунистите през 20-ти век. През 1878 година България е родена като мултикултурно княжество. В Търновската конституция липсва думата етнос. Ако днес искаме да рисуваме доброто бъдещето на българия, трябва багрите да вземем от миналото й, ако не съблюдаваме тези железни правила, картината никак няма да е привлекателна и няма да подхожда България.

 

  • Шенол АХМЕДОВ: Какво мислиш за Турските партии в България Дост и НДСП и другите? Има ли надежда да се обединят срещу ДПС?

+Заченалите се през втората половина на 20-ти век в България движение за права и свободи е една организирана форма на борба за човешки права и свободи. В нашия случай тя е над етнически и над политическа, антикомунистическа, антитоталитарна. Ние искахме да се спасим като хора с определена идентичност. Тоталитарния режим ни забрани езика религията културата традициите нравите начина на живот дори и начина на мислене. Реално ставаше въпрос за нашето реално съществуване като живи същества. Ние дадохме много жертви. Тези наши братя са убити защото бяха Турци и Мюсюлмани. Тук въпросът не може да се редуцира до етнически проблем. Като идейно изспълнение това деяние на тоталътарния режим може да се сравни само с геноцида на нацистите по време на Втората световна война. Това е опит за тотален геноцид. Друго обяснение за станалото варварство не може да има. Който не иска да разбира това, отива и гласува за Ахмет Доган, който е бил част от тази система за унищожаване на хора. Онези от нас, които все чакаха и чакат от някъде нещичко, които не разбраха и не разбират какво е станало и става, бяха и са слуги. Те са с извинение като стадо което не може да различава пътя към кланицата от пътя към ливадата.

Що се отнася за партиите, за които ме питате, те са отломки от ДПС. И след време може би ще научим че всичко е било игра на ДС стига вече това вече е подигравка с хората. Те са не идентични субекти. Нито една от тях не е партия с отделна идеология, всички те са нови либерали без ясни политически цели и собствена програма. Преди да се политизират всички се движеха към една и съща цел – защита идентичността, интересите, правата и свободите на българските Мюсюлмани. Тези 200-300 хиляди души, които продължават да вървят подир Доган, без да питат на къде, са статисти на политическата сцена, от една страна без тях не може, а в същото време и те знаят, че за друго не ги бива. За това безусловно слушат и изспълняват исканията на Доган-ДС сащото това е смисълът на живота им тоест в ДПС е тяхното препитание. За това са лоялни към ДПС противен случай са обречени на глад или гурбетчийство в Европа като опозиционерите на ДПС.

 

  • Шенол АХМЕДОВ: Говори се че БУЛТЮРК е пионер в доста мероприятия на какво се дължи това.

+ Казано краткичко – дишаме с пулса на времето. В началото казах, че БУЛТЮРК живее сред изселниците. Ние сме отделен субект, възприет от изселническата общност. Донякъде сме мост между Турция и България, между изселниците и техните близки поне се стараем да бъдем такъв мост. Ръководството на дружеството е с 18 годишен опит, вече се обиграхме, отношенията ни са топли, дружески. Имаме електрони издания за новини и коментари на турски и български език, издадохме около 100 книги, стараехме се да предадем нашата литературна памет на новото поколение, да съхраним ценностните ни критерии, народната ни мъдрост и традиции. Редовно провеждаме културни мероприятия – отбелязваме годишнини, срещи, панели, симпозиуми, международни конференции. България за първи път изкарахме кандидат Президент, за първи път направихме анкета между Турците която намери широк отзвук, за първи път като изселническа организация бяхме поканени в Българския Парламент, почистването на Българското гробище в Истанбул намери широко място на медиите в българия. Ние сме част от България и част от Турция. Тази година пандемията ни попречи, но мероприятия от подобни съдържание ще има в бъдеще. От всичко това се раждат нови и нови идеи. Патентът на добрите дела е наш. Вярно е, че сме в щафетно съревнование с другите дружества, но смея да твърдя че в много отношения и дела ние сме пионери.

 

Reklamlar