Български

Ударът на ДС срещу българската емиграция

Министърът на вътрешните работи в периода 1973-1988 г. ген. Димитър Стоянов (на преден план вляво), известен с безрезервната си преданост към Тодор Живков, с част от елита на Държавна сигурност и самият генерален секретар на ЦК на БКП при негово посещение в школата на МВР в Симеоново.

b_650_0_16777215_0___images_stories_Dokumenti_MVR_MVR-emigracia-1978_Stoyanov-Zivkov-2Написано от Христо Христов

След секретното „Б” решение №17 на Политбюро на ЦК на БКП от 27 юни 1977 г. за обезвреждане на българската „вражеска” емиграция сайтът desebg.com публикува и последвалата строго секретна заповед на министъра на вътрешните работи ген. Димитър Стоянов за „Организацията на контраразузнавателната работа на Държавна сигурност против вражеската емиграция, по ангажираната в подривна дейност българска емиграция и завърналите се в страната бегълци и невъзвращенци”.

Строго секретният документ е от март 1978 г. и с него се категоризират разликите между „вражески” емигрант и емигрант, лоялно настроен към властта. Органите на ДС получават задачата да работят в четири направления:

  • политическо, идейно и организационно компрометиране и изолиране на „вражеската” емиграция;
  • разкриване и осуетяване на плановете и опитите на специалните органи на империалистическите държави да организират и използват българската емиграция за подривна дейност срещу България;
  • разкриване, пресичане и предотвратяване шпионската, идеологическата и всякаква диверсионна дейност на вражеската емиграция против страната;
  • предотвратяване опита на противника да използва емиграцията за създаване легална опозиция и подполие в България.

В заповедта се посочва:

„За вражески емигрант да се счита всеки емигрирал незаконно или законно българин, български гражданин, който провежда подривна дейност против НРБ, Съветския съюз и другите социалистически страни; по различни причини е прекратил подривната си дейност, но продължава да стои на вражески позиции; който е емигрирал незаконно с цел да се постави в услуга на чужда държава или организация, за да й служи във вреда на НРБ; до емигрирането си е имал достъп до важни държавни и военни тайни или влияние сред определени среди у нас и представлява потенциална опасност за сигурността на държавата.”

Строго секретната заповед на министър Стоянов съдържа и подробно описани задачи на отделните управления на ДС. За организацията и координацията на цялата оперативна дейност срещу емиграцията е създадена постоянно действаща група от представители на Първо главно управление (ПГУ), Второ главно управление (ВГУ) и Шесто управление за борба с идеологическата диверсия с длъжност началник отдел. Тя работи под ръководството на началниците на трите управления на ДС.

Основната роля на оперативния център е да взима решения по изпълнението на комплексния план за работа по емиграцията и да координира и анализира дейността на ДС по това направление, както и да предлага провеждането на извънредни мероприятия, продиктувани от измененията в оперативната обстановка.

Оперативният щаб получава указание до края на октомври 1978 г. да определи вражеските емигранти и организации, нивото на тяхното разработване и управлението, което трябва да прави това. В същия срок то трябва да докладва кои “вражески” емигранти следва да бъдат съдени, лишени от гражданство и изолирани от близките си в страната. Срокът за изготвянето на единен дългосрочен комплексен план е до април 1979 г.

Всички задгранични операции на ДС са поети от ПГУ. В заповедта на Димитър Стоянов е посочено, че външно-политическото разузнаване „организира, ръководи и координира цялостната контраразузнавателна работа зад граница по вражеската емиграция”. ВГУ и Шесто, както и подчинените им окръжни управления на МВР и Софийско градско управление са задължени да съгласуват с ПГУ предложенията си за провеждане на мероприятия зад граница по „вражеската” емиграция. Указано е изведените и завербувани от ВГУ и Шесто управление агенти да бъдат предадени на връзка и ръководство на ПГУ. Разузнаването получава пълни и еднолични правомощия да разработва емигрантските организации и най-активните „вражески” емигранти.

Няколко месеца по-късно, през август 1978 г., в Париж е направен неуспешен опит за покушение срещу изменилия на ДС бивш кадрови служител на ПГУ Владимир Костов. През септември 1978 г. в Лондон е убит един от най-активните и влиятелни критици на комунистическия режим в България – писателят Георги Марков.

Share
Reklamlar

Bir cevap yazın

E-posta hesabınız yayımlanmayacak. Gerekli alanlar * ile işaretlenmişlerdir

four + nineteen =