Български

Търкаляме се към нови избори

В-к „Долина“ / Казанлък
Дата: 27. 05. 2021 год.

Председател на БУЛТЮРК Рафет Улутюрк  пред „Долина“ – Казанлък.

 

Г-н Улутюрк какво е предизборното настроение в Турция?

Съгражданите ни, живеещи от години в Р. Турция, следят с живо любопитство ставащото в Родината им. Тази година ще участват в три избора, които ще се проведат последователно. Рядко политическо явление. Времето се политизира.

Ние тук вече имаме едно твърдо ядро гласоподаватели. Те получават наем, рента или пенсия в България, други имат къщи и имоти и лятото прекарват в родния край, трета група, която учи или специализира там или има жива търговска връзка. Най активни са организираните в сдружения, землячески или творчески групи. Има и такива, които искат да са част от демократична България- те са идеологически обосновани. Активна е връзката ни с България. Много семейства редовно гледат „бТВ“ и „НОВА“. По кафенетата се дискутира на „чалга“ музика.


Избиват ли тръпки младите, като говорите за България?

Наблюдаваме смяна на политическо поколение. Появи се ново поколение, млади хора, които не са живели в България. Не знаят български, но има чувствена българска принадлежност. Следят България на турски език, четат нашите издания и активно участват в спорове за миналото и настоящето. Голям беше интереса към минало годишните протестни шествия, а сега към изборите, към парламентарната криза, решенията на „програмното правителство.“

И в Турция се появи и се активира поколение на български граждани искащи промените. Всеки от тях смята, че в отношенията с България има някаква несправедливост, не уредени неща и за това страната трябва да демократизира.  Искащите промяна в България ги нарекоха „гурбетчиите“, а тук са по образованата част от младите ни сънародници. Тяхната борбеност определи до голяма степен крайния изборен резултат на 4. Април и заби кола за неизбежни промени. Те се появиха в пленарната зала на  45. Парламент като насипна маса, която не можа да се структурира в късия парламентарен период и се разпръсна без даже не се нареди за обща снимка на стълбището под мотото „Единението прави силата“ и се върна при избирателите си. Те  бяха единни само когато  хулеха корумпираната власт.

Промени ли се сега нещо?

Забелязва се, че има общо отстъпление. Даже броя на регистрациите в ЦИК за изборите партии (19) и коалиции (9) са с 5 по малко от предишните. Стръмен стана пътя на политическата борба в България като се има предвид, че ние все още сме в самото начало на истинския решаващ двубой. Чух и аз, че на 11 юли няма да има лидери. Бойко Борисов смята, че е извървял пътя на парламентарното политическо катерене, а Слави Трифонов не иска да слиза от сцената на политическия популизъм и да стане един от 240-те. Това е връх на българския нарцизъм. Те и двамата са родени „български Дучета.“


Но това е опасно за бъдещето ни. Ние сме парламентарна република.

Тук има един интересен момент. От 2016 година насам политическата ситуация у нас се променя. Преди седмица в „Фактор“ имаше класация на българските премиери от 1879 година насам и бяха отличени Александър Стамболийски (1919 – 1923 г.) и Иван Костов (1997-2001 г.). Първия като вдъхновител и организатор на кооперативното движение и радетел на единението на народа ни, а втория като ликвидатор на българската индустрия и банково дело, изградено в първия етап на социализма. Въпреки, че Б. Борисов остана най дълго на власт в преходния период, народа не го одобрява и нагласата за промяна се задълбочава. Политическата промяна обезателно трябва да има политически лидер. Новата ситуация няма нищо общо с предизборните нагласи. Това е свързано със следния факт. За последните 32 години остатъците на тоталитаризма попречиха на българския народ да преживее обществен и политически катарзис, обществото ни не можа да се изчисти. От друга страна проявената твърда воля и решителност на изборите през 1997 и през 2001 година породи у българските нарцис-лидери надеждата, че и да се подхлъзнат към неконтролируема корупция народа пак ще оправи нещата. Затова от Б. Борисов до М. Карадайъ  всички говорят за „рестарт“. Те искат само едно, те да са разпределители на държавните ресурси и европейските помощи и да залъжат пенсионерите ни пак  с някакви  „50 лева.“ В България има колективен нарцизъм, който продължава да се храни от тоталитаризма и фашисткия лозунг „България над всичко.“ Това е забелязано и от чужденците и сигурно вече се търси формула, приложима за нашите условия. 

Как се прие „програмното правителство“ оглавено от Ген. Стефан Янев сред изселниците?

Появи се лъч на надежда. Тоталитарното безредие и попълзновенията към авторитаризъм през последните години и месеци  будеше страх. От няколко седмици се набляга на „честни“ избори. Вярваме, че вече може да се говори за по достоверни изборни резултати. В България има обновителни обществени процеси, започнали още през 1990 година, които през 2009-та бяха прекъснати от Политическа партия ГЕРБ и от Бойко Борисов. Никой не беше повярвал, че гласувалите през 2016 година на референдума  за едно, през 2017 година на парламентарните избори гласуваха за съвсем друго. През този период нищо съществено не беше се случило. Значи има някаква манипулация с имунитет. Раздвижването  започна на местните избори през 2019 г. На 4 април картината се промени. Има шанс сега на 11 юли вече лека по-лека да се подредят нещата. Закъснялата 30 години промяна ще е трудна. Приветстваме положителното отношение на изборното правителство на Ст. Янев. Радостно се посрещна и увеличаване броя на изборните секции в чужбина, въпреки че настоявахме за гласуване по интернет или по пощата.

Какво ви направи силно впечатление от решението на програмното правителство ?


Решенията, които  взеха за кратко време са впечатляващи. Първо Б. Борисов беше изкарал правителството от Министерски съвет и министрите ги събираше в дома си в Банкя. Създаде се впечатление безвластие или някакво  двувластие в България. Разпускането на парламента и създаването на „програмно правителство“ с задача да се проведат честни и достойни предсрочни парламентарни избори успокои хората. Там живеят близките ни. Ние всекидневно сме във връзка с тях, по едно време и те бяха занемели. Усеща се, че вече нещата влизат в релси, че в страната започна необратим процес и няма на къде, статуквото  трябва да отстъпи. Обратен път няма. И със смяната на началниците на службите започна   политическото обновление. ЛИДЕР ката на БСП К. Нинова иска да върне България към социализма но няма да стане. Хората вече знаят, че не може да има справедливо общество, когато няма частна собственост върху средствата и оръдията на труда и земята.

Как обяснявате промените на обикновените избиратели?

Ние сме неправителствено гражданско сдружение с седалище в Истанбул / Байрампаша. Имаме поделения в Турция и в Западно Европейските страни, САЩ и Канада. Напоследък координираме дейността си чрез видео конференции. Новините и коментарите ни на турски и български език се публикуват в  „Bghaber.org, а „Гласът на Българските Турци“ е месечно издание. Те са адресирани и към Турците в България и се следят с интерес.

 Както казах и по горе, промяната трябва да обхване съзнанието, ценностната система, обществото, трябва да продължава натиска за промяна по етажите на съдебната система. Справедливостта е музиката на демокрацията, без нея не може. Провеждаме срещи и конференции. Пред тези избори ще наблегнем на разбесняване на европейските ценностна и правна система, а също на политическата същност и движещите сили на обществената промяна.

Коя е основната тема във вестника би този месец?


Месец Май е паметна за нас Българските Мюсюлмани и Турци. На 21 Май 1989 година избухна нашето национално въстание за права и свободи. Участвахме общо 72 хиляди мъже и жени. Народната борба беше организирана от нелегални дружества и организации. Дейността на два от общо 55 нелегални и полулегални масови организации –  Демократичната Лига за Човешки Права и Дружеството  „Виена -89“ изиграха изключително голяма роля в борбата ни за връщане на имената, религията, майчиния  език, култура и традиции. Борбата ни за развитие на турското самосъзнание и идентичност продължава и днес. Част от борбата за обновление на българското самосъзнание обезателно ще мине през пренаписване на близката история и изчистването и от лъжите и манипулациите на фашистите и комунистите през 20. век. Ако българския народ иска истинско обновление и окончателно късане с национализма, расизма, фашизма и комунизма, трябва да слуша съвестта си при демократизиране в обществените отношения.

В 167 брой на вестника – Май 2021 г. – ще публикуваме 2 основни материала от участници в Турския бунт в България. Спомени от Насъф МУТЛУ –той е дин от основателите на Демократична Лига и очерк за  бай Рамадан Куругжу от село  Корница Благоевградско. И двамата са политически затворници, изгонени от България.

Броят  ще бъде посветен на 32. годишнина на народното въстание за човешки права. То изигра особено голяма роля за събаряне тоталитарната власт на диктатора злодей Тодор Живков. Сегашното пробуждане на българската младеж за демокрация и свободи, а също и критичните избори на 11 юли са  продължение на започналата през 1989 година борба за демократично обновление в България.

С кои политически сили ще сте на предстоящите избори?

В нашите среди има наслоено чувство за несправедливост. Това не може да се преодолее с избори или изборни резултати. Избирателя вижда в народния представител субект, който след като го изберат отива на ясла, а не на борба за обновление на обществените отношения. Не само ъ Мюсюлманите и малцинствата, а у всички граждани на България  трябва да се появи усещане за липса на справедливост. Трябва цялостно да се преработи ценностната система на 20. век.  При това справедливостта в обществото трябва да се налага не от някоя пария или диктатор, а от съдебната система. Ролята на следствието и прокуратурата е замряло също от години.


И накрая,  кой ще победи на предстоящите избори, имате ли мнение по този въпрос.

Трудно е да се очаква голяма промяна. Някакъв нов голям скок! Както казах в началото силите на промяната все още не са структурирани, не са организирани, нямат лидер-обединител, водач, нагласата за обществена промяна тепърво тръгва. Нещата са затруднени и от обстоятелството, че водача на промените трябва да се появи по време или  след изборите…, ако не стане чудото? Смятам, че на 11 юни пак ще се роди реми. Изселниците ще гласуват по боля.

Благодаря ви.

Share

Bir cevap yazın

E-posta hesabınız yayımlanmayacak. Gerekli alanlar * ile işaretlenmişlerdir

thirteen − 9 =