Български

Слаба Мотивация

Рафет Улутюрк
Дата: 21 Април 2021 г.
Г-н Кулов, Кърджали / Предизборни размисли

Автор: Рафет Улутюрк – Председател на изселническото дружество БУЛТЮРК и Главен координатор на предсрочните избори на 11 Юли 2021 в Турция.

Останаха около две седмици до предсрочните избори. За съжаление този път предизборният двубой не се разгоря. Слаба е мотивацията. С първите антикорупционни мерки на изборното правителство и санкциите по закона „Магнитски“, които не закъсняха от САЩ, създаде общо национално отдръпване. Бизнесът се сви. Предизборно, даже по медиите не се появи нова силна политическата фигура, ярко водеща сила, която да разпали духа на обществото. Очакваше се, Сл. Трифонов още веднъж като певец да се качи на сцената, да се изплези на отиващото се мутренско време, уви и той се прави вече на „академик“ и отиде в Пловдив да се срещне със студентките биз бизе.

Всичко това се усеща и тук в Турция, където ще се гласува в 121 секции и се очакват над 120 хил. гласа.

Въпреки дъждовното време, които по места залива даже магистралите с порои, подготовката за изборния ден продължава. Усеща се особена промяна в нагласите на избирателите. Следим усилията на ЦИК за доставяне на допълнителни 1637 машини за гласуване, надяваме се част от тях да дойдат в Турция за облекчаване на изборния процес.


На срещи, проведени с някои пратеници набългарски политически партии в изселнически клубове с пропагандна цел се забеляза, че се набляга на правната страна на промените у нас. Говори се за премахването на Гл. Прокурор г-н Иван Гешев и за Нова Конституция. А от друга страна, в Министерството на правосъдието в София се подготвят документи за премахването на най-долната правосъдна инстанция – Общинските съдилища. Мотивацията е намаляване броя на жителите по села и градове.

Трябва ни нов елит.

Тези нагласи, около които ние тук и нашите близки и роднини в България или на запад умуваме, не разкриват хоризонти и насоките на след изборни процеси. Не виждаме как отрицателното ще стане положително.

По ТВ-новините чухме, че докато в ковид обстановката на пенсионерите се раздаваха по 50 лева на месец, в сметките на милионерите изтекли 9 милиарда лева и сега се забелязва предизборна мобилизация и втвърдяване на материално мотивираните чети на ГЕРБ. Анкетите сочат, че ще гласуват 2.800 000 граждани – 48 %в страната и 300 000 в чужбина. Интересно е, че за първи път ДПС ще има около 50 народни представители в парламента, предимно млади специалисти.

Прави впечатление, че правителството на премиера Стефан Янков взема решителни мерки за осигуряване провеждането на честни избори както в страната така и в чужбина.


Ние в Истанбул вярваме, че няма да има провокации в изборния ден нито по секции, нито на Турско Българската граница. Всички одобряваме решителните стъпки целящи премахването на полицейския чадър при покупко-продажба на гласове и корупционен вот. Избирателите са за машинно гласуване.

Ще гласуваме за честни избори и диалогичен и ефективен парламент, а не за парламентарен панаир.

За нас това не значи, че 50-те нови народни представители юристи, които са на избираеми места и които ще влязат в 46-тия парламент, ще могат да въдворят справедливост и правов ред в Родината ни. „Върховенството на правото“ е ново понятие за Българите. Тази ценност нито се яде и нито се пие, усеща се само от онзи, който имат нужда от нея. Не е нещо, което се купува и закача на стената като икона. То не е и заглавие на някаква книга или кодекс. В купчината закони, наредби, промени и др. правни норми и разпоредби, няма символ за върховенството на закона. Книгите изложени на входа на Съдебната палата или в Книжарницата на Демократичните български юристи в началото на ул. Пиратска в София също нищо не говорят за нея.

За по образованите читатели бих казал, че върховенството на закона е една парадигма – това е правилото на играта (на живота) в бъдеще.

До сега винаги я имаше. Когато върховенството на закона се съблюдава в обществото има ред, а когато се пренебрегва властва хаус, безредие, обществото се превръща в „блато“, където господстват силните – мутрите и олигархите, правната система, съдилищата уж работят, прокуратурата не се само съзира. В България, където от години не е направено преброяване на населението по професии, ако вярваме на онези, които говорят от името на Националния статистически институт в страната има 14 хил. юристи и много степенно правораздаване. Най-многобройни са общинските съдилища, сега искат нещо да ги закрият, забраната може да обхване и някои прокурорски служби. Хората се връщащ към традиционния начин на живот, бракосъчетанието и развода се благославят от религиозни дейци.
Правовата държава си губи функциите.


Преди 4 години, когато фалира банката на Цветан Василев, вестниците писаха, че в нея е имало 560 милиона лева на съдии и прокурори. Тази цифра дава прозрачна характеристика на проблематиката българска „справедливост“ като ни изпраща и некролог на „съдебната независимост.“

Често съм си задавал въпроса, има ли критерии, по който съдим за един юрист, дали той е добър или лош, кадърен или некадърен, посредствен, можеш, професионалист и т.н.
Имаме джавкащи
„прависти“ като Ангел Джамбазки, които са завършили юридическия факултет за 12 години със среден (3) и нямат нито едно спечелено дело в съдебна зала, а представляват правната ни „мисъл“ и българския нравствен статус в Европейския парламент!!!
А трагедията с евро- прокурорите ни е поучителна.
Имаме и философи завършили с добър (4), почетни „доктори“ на някои институти, без нито една публикация в чужд печат и участие в публичен диспут. Тези хора сега са в българския елит, което е пагубно и вредно за всичките ни начинания. Невежите са опасност за обществото, а невежите с диплома са бедствие.

Има някои основни норми в българския правен статус, които са изложени подробно в документални книги и като ги прочетеш пак не ти става ясно, къде е тази пуста истина и ако я има, дали тя е справедлива.

Трудът на Проф. Вили Лилков, „Доблест и наказание“ е поучителен. Случаят, на който ще насоча вниманието ви, не е впечатлил само мен. Предлагам откъс от коментар в „Фактор.бг.“

„В книгата са представени неизвестни факти за доблестни и просветени българи, които защитават евреите от старите граници на Царство България и им помагат в най-тежките години на Втората световна война. Много от тях стават незаслужено жертва на репресиите след 9 септември 1944 г. Например, 41 от 43-мата народни представители в XXV Обикновено народно събрание, подписали писмото на Димитър Пешев в защита на евреите, са осъдени от Народния съд (20 получават смъртни присъди, 18 са изпълнени), като са обвинени несправедливо в различни грехове, включително и за фашизъм и антисемитизъм. Между екзекутираните са племенникът на апостола Васил Левски – Стефан Караиванов, братът на художника Илия Бешков – Иван Бешков, племенникът на народния поет Иван Вазов – доктор Иван Кирков Вазов. Останалите 21 народни представители са осъдени на различни срокове затвор, имуществото им е конфискувано, лишени са от права, включително и от пенсия, някои от тях преминават през концлагери след излизане от затвора и имат нерадостна съдба, включително и техните наследници, белязани с клеймото „бивши хора“.


Веднага си зададох въпроса къде е разликата между фашизъм и комунизъм?
Може ли въобще тук да се говори за някаква справедливост? И по какви закони и ценностни критерии са били осъдени тези честни хора, които тогава са били елит на Българската нация и народ? И веднага следват въпросите: Кога се появява елитът на една нацията и може ли тя да бъде осъждана и разтрелена? И още може ли нацията и народа да съществува без елит. Без елит хората са като мравки. Работят за да ядат. Елитът е рояк от пчели, произвежда мед за да ядат всички.

Горе описания ужас, ние Турците в България преживяхме 3 пъти за 40 години, през 1951 г. са принудени да се изцелят 152 хил. Турци. За нас кооперирането на земите ни без документи за собственост през 50-те години скъса вярата ни в българската справедливост. В нашата вяра има един много важен закон. Тя гласи – „Основата на справедливостта е имота и имуществото.“ 450 хил. Турци подадоха молби за визи за напускане на страната. През 60-те и 70-те години се изцелиха още толкова. През 90-те години се отрече Живковата политика за майчиния език, начина на живот,  етническата култура, Ислямската религия и Мюсюлманските нрави, детските градини и училищата. Напрежението продължава.

Може ли една нацията, която живее в условия на страх в продължение на 70 години да роди елит с обединяваща парадигма от добродетели? Това е основния ни проблем.

На мен ми се иска, много гръмогласно да задам следния въпрос: Защо по време на т.н. „възродителен процес“ и пак при т.н. „Голяма екскурзия“ не се получи българска обществена реакция? Къде бяха синовете и дъщерите на онези 20 български писатели, които през 1940 година изпратиха до министър-председателя проф. Богдан Филов и до председателя на Народното събрание писмо срещу проекта на Закон за защита на нацията. Къде са потомците на Попа Българин, който легна на релсите в Пловдив и спря влака пълен с Евреи.

Днес, когато предизборно улиците и площадите замлъкнаха, а групата прокурори, адвокати и съдии със стиснат юмрук пред Съдебната палата вечер разпускат на разпъната палатка ще могат ли да съчинят тъй желаната от всички ни нова Конституция на демократична България или да сложат българска правова рамка на върховенството на закона?
Ние се лъжем! Това нещо е толкова трудно, колкото писането на Първия обществен договор от Ж. Ж. Русо преди двеста години. До сега не е измислена  формула за окончателно освобождаване от двуслойния тоталитарен фашистко комунистически сплав – окови на тоталитарната държава.


В източната част на Германия, където по-рано беше Германска демократическа република (ГДР) сега са приели втори закон за „досиетата“, демек за тайните агенти, този път на Преходния период, които мътят непрекъснато общественото съзнание. Нашето обществено съзнание е в формат на цитрусовия плод нар, който расте и у нас, но е много болно, ако се приеме подобен закон от 46-тото Народно събрание, политическите партии ще се простят с 3-4 ката кадри. Като чу за санкциите по закона „Магнитски“ най-лидерския ни слой веднага се разпадна. Всичко това говори да се готвим пак за нови избори.

Явно не сме узрели за правова държава.
Всеки път се срамувам, когато чуя, че български полицай е ограбил банка или някаква сладка приказки от говорителите на псевдо патриотите, че „щели да дадат по 10 хил. лева на всяка майка с висше образование при трето дете.“ Разбирам, че искат да продадат дипломи от не съществуващи университети. Тия дни настояват за машинно гласуване в Турция, като се надяват прокудените то родните им да збъркат числото (7).
Нека живеят във вечна заблуда.

Освен това за нашите „концлагеристи и затворници“ от Живково време се мисли, че са „бивши хора“.
Обидно! Въпросът е с какви очи ще се гледа на техните потомци, ако някой ден се завърнат в Родината на дедите си. Трябва ни закон и за доблест.

И втори въпрос, който ме гъделичка: Ще има ли у нас някой ден и закон за върховенство на закона за „бившите хора“ и за намиращите се в чужбина сега?

Интересен е и факта, от къде копираме новите понятия и имат ли те юридическа стойност у нас. Българското общество сигурно все още чака отговор и на въпроса, може ли един доблестен човек да се съди в две обществени системи за едно и също нещо, което не е престъпление, даже не е и провинение от правна гледна точка. Така стана и с агентите на „ДС“, смениха им имената и всички ги изгониха от страната само с няколко изключения, които сега пак са опашка за парламента.


Аз съм за това да има закони за всичко и те да определят рамките, в които всички ще бъдем еднакво свободни.
Не може да има свобода без рамка, ако я няма ние ще попаднем в хаос и анархия, в безредие и ще губим всичките си добродетели и ще се корумпираме като изроди.

И за начертаването на тази правна рамка на нас ни е нужен елит с ум и разум. Тази задача е доста трудна, защото самата форма, няма граници, а е отражение само на съдържанието и трудното е създаването на тъй нужното ни съдържание във вид на норми и правила, което с желание ще бъдат приети и приложени от всеки. И още съобразявайки се с тях,  хората ще съхранят собствената си идентичност. 

У нас нещата нито ще започнат, нито пък ще свършват с оставките на Гл. Прокурор, или забраните за ВСС, специалните или апелативните съдилища. Кой може днес да ми каже каква правна система трябва на България? Отговор: НИКОЙ?

По отношение на правосъдието нещата у нас са по-зле и от Османско време. Тогава имало само съдилища първа степен и никой нямал право да обжалва решенията им. За това и днес се разказва:

На една дама в Истанбул са и откраднали жълтиците и тя е отишла при Падишаха, за да го помоли, да нареди да ги намерят и да й ги върнат.


Изслушал възрастната дама Султанът и я попитал.

„Какво правихте, когато ви ограбваха?“

„Спах“ отговорила тя.

„Трябвало да сте будна!“ казал Султанът.

Тя отвърнала: „Аз мислех, че вие сте винаги буден и ни пазите. Нали затова Ви плащаме данъци!“


Това е онова към, което трябва да се стремим.

Мафията наряза на скрап 3 хил. български предприятия, ние мълчим. Изяде 14 милиона български агнета, ние пак мълчим. По този повод ми се иска да ви разкажа една друга приказка, ама хайде друг път.

Като начало, справедливостта може да бъде дело само на  един единен български елит, оформен от лични хора  не обезателно юристи, защото те са политически обвързани и подчинени на волята на властта. Да не са храбреци, тая работа, такива не търпи. Става дума за свободни хора изстрадали мъката на несправедливостите – хора със свободни професии – лекари, писатели, режисьори, хора със свободен дух, силна воля, креативни с творчески нагласи. Българския бит трябва да се полее с нова алгоритъма за съжителство с всички етнически общности живеещи у нас, иначе ще започнем да мислим кога ще изчезне българския ум и разум и действително ли ще изчезне последния българин през 2 144 година, и как ще стане това?

Ще си купи ли едно посочен билет на някъде или ще изчезне без да каже „Довиждане!“ Или ще си умре някъде, защото тогава няма да има болници и старчески домове и няма да има и кой да го погребе, а за над гробен камък или за паметник няма да мислим. Ако някой ден след това бъдем окупирани, новите туземци има да мислят дали сме били към Русия или към САЩ по стърчащите тук там паметници. За да не стане така, дайте заедно да си създадем единен национален, независим елит, който да измисли поне следните дефиниции, за да може поне малко по малко  да се отпуснем.

Първа дефиниция – Национален идеал на България.


Втора дефиниция –  Национален интерес на България.

Трета дефиниция –  Национална доктрина на България.

Четвърта дефиниция – Алгоритъма на културното съжителство на етносните идентичности в България.

Това е онова, което искаме да излезе като основа от софтуера на изборните машини на 11 юли 2021 година като нова национална програма на българското съществуване и обновление.

Share

Bir cevap yazın

E-posta hesabınız yayımlanmayacak.

seventeen − 15 =