Български

Рафет УЛУТЮРК: „Посоката на развитие на българо-турските отношения е ясна – сътрудничество в ЕС и изграждане на съвместни енергийни проекти.“

Рафет Улутюрк е председател на Изселническата организацията „Буктюрк“ в Истанбул.

Той е родопчанин. „Израснах по тютюневите ниви и чукарите на Източни Родопи. Учих в Кърджали. След това животът ме завъртя така , че при развиването на обществената дейност попаднах в Пловдив.“, казва за себе си г-н Улутюрк. Той споделя, че огънят на борбата за права и свободи пламна в него през 1989 година.„През януари 1990 година участвах активно в отстояването на правото ни на родно име и вяра. Надеждата не ме напускала и за ми. Малко след това се роди идеята, че и ние може да имаме право на политическа партия..“, разказа още за себе си Рафет Улутюрк

Той е основател и създател на голяма част от структурите на ПП ДПС в градове и села в южна България.

Той сподели още, че се познава с ръководството на Движението за права и свободи и ежедневно следи дейността на партията.

 Днес с Рафет Улуъюрк ще си говорим за изселническата организацията „Бултюрк“, за българо-турските отношения и за любимите му български градове:

 

– Преди няколко месеца бях в Истанбул, прекрасен град, и попаднах на изданието „Бултюрк”. Разкажете ми малко повече за идеята и възникването на печатното издание?

– „Бултюрк” е месечно електронно и печатно издание на изселническото дружество „Бултюрк“. Това е издание за култура и подпомагане на българските турци. „Бултюрк“ е основано през 2002 година. Изданието излиза на турски език и без прекъсване вече 17 години.

Изселническите дружества преди нас издаваха предимно литературно-художествени списания. Те са архивирани и в България.

Тук е мястото да спомена, че през октомври излезе 150-ия брой на „Бултюрк”. Изданието се следи с голям интерес, защото то е в полза на българските турци.

– Защо името „Бултюрк” – има ли специален превод или някакво семантично значение?

– Вестникът е информационно политически орган на братята ми изгонени от Родината им. „Бултюрк“ им разказва за България. Със „старите“ изселници само в Истанбул вече сме над един милион. В нашето съзнание и самочувствие има много българско, което също има право на живот. Детството на по-голяма част от нас ни мина в България. Близки, приятели и спомените ни са там. Всеки път, когато се отправяме към България изпитваме голямо въодушевление и радост, че се завръщаме у дома, че ще се срещнем с роднини и приятели. Ние искаме да знаем много за България, искаме да сме информирани за всичко. Не ни е безразлично, какво се случва. И да Ви признания, мъчно ни е за това, че България не може да преодолее кризата. И знаете ли, голям беше интереса към местните избори, които приключиха само преди две-три седмици. Настояваме час по-скоро да бъдат премахнати законовите ограничения, забраните, особено оня член за уседналост или както го наричам още „поправката Маналова”, за да можем спокойно да гласуваме и ние в България.

Като дружество „Бултюрк“ иска българските граждани пребиваващи в чужбина да могат да гласуват на местни и парламентарни избори по пощата с писмо както австрийците, немците, англичаните и др.

Това е и една от темите в последния брой на „Бултюрк”.

– Кои са основните акценти на работа и теми във Вашето издание?

– В „Бултюрк“ сме се събрали група творци. Едните са завършили в България други тук – в Турция. Имаме център за злободневни и стратегически изследвания. Интересува ни темата – България – има ли живот за насилствено прокудените там. Променя ли се нашата Родина или вече 30 години стои само на едно място. Ние също сме заченати в годините на тоталитаризма. И днес ни интересува може ли утре да гледаме всички в една посока и да оценяваме по еднакви критерии нещата с нашите връстници, които сега са в западни държави, в България или пък някъде другаде по света. Интересувани прави ли нещо в тази посока властта в София или чака само преводи в евро?! Тежи ни това, че сме позабравени и заличени от много списъци…

Също така се интересуваме как може да се ускори общественото обновление и може ли в България да се създаде гражданско общество. Вълнувани дали ще успее проекта на Христо Иванов за съдебна реформа, ще успее ли Слави Трифонов, ще има ли нова конституция и всички актуални теми от обществено-политически живот в България.

– Добрата или лошата новина продават повече?

– Тук е мястото да отбележа, че ние от „Бултюрк” не продаваме. Ние раздаваме изданието и организираме обсъждане по клубове и дружества. За нас лоши новини няма. Ние сме изгонени от нашата Родина. Това е най- лошото, което можеше да ни се случи. Разпиляхме се. Тази рана не заздравя с времето, тя не спира да боли. Едно столетие сме лъгани със стереотипи за щастливо бъдеще. Ние се стремим да учим нашите читатели да мислят критично, да търсят пътя към обратната страна, където е същността всъщност. Защото лъскавата страна е лъжлива…

– В каква посока трябва да продължат да се развиват българо-турските отношения според Вас?

– Посоката на развитие на българо-турските отношения е ясна – сътрудничество в ЕС. Също така в изграждане на съвместни енергийни проекти. Ключът на по-доброто българо-турско сътрудничество е признаването на правата и свободите на живеещите в България етнически общности, в това число културните права на турците. Трябва да ни се признават колективните права. Трябва да спре расизмът, враждебния изказ и агресията на “патриотите” по медиите и въобще да им се забрани да се занимават с проблемите на малцинствата в България.

– Имате ли любим български град и защо е той?

– Имам разбира се. Обичам Кърджали и Пловдив. В Кърджали израснах, а в Пловдив ме намери големия късмет на живота.

– Какво послание искате да отправите към нашите читатели?

– Да открехнат вратата на промяната и да не напускат страната. България е прекрасна!

Alıntı: http://www.kazanlak.co/intervyuta/item/8100-rafet-ulutyurk-posokata-na-razvitie-na-balgaro-turskite-otnosheniya-e-yasna-satrudnichestvo-v-es-i-izgrazhdane-na-savmestni-energiini-proekti
Share

Bir cevap yazın

E-posta hesabınız yayımlanmayacak. Gerekli alanlar * ile işaretlenmişlerdir

sixteen + fifteen =