Български

От избори на Избори.

Bulgaristan’a Georgi KULOV’a gönderdiğim yazı

Кулов / Кърджали
Дата: 24 април 2021 г.
Рафет Улутюрк – Председател на БУЛТЮРК / Истанбул / Турция.

Човек , който не е бил на ски или в гората за дърва, няма от къде да знае, колко е страшна лавината. Маркс, когото вече не го четем и медиите го забравиха, бе признат за световен мислител на хилядолетието. Беше извел закономерност за относителното и абсолютно обедняване на нисшите слоеве. За съжаление не е извел тяхната революционна теория. Не става дума за пролетариата. Или за Френските работници, които нямали пари за хляб, ако не си продадат труда. Ние нямаме вече работническа класа или пролетарият, а нисш слой, който живее от социалните помощи на ЕС, раздадени от местните овластени.

Въпреки, че примерите на Маркс за обедняването са също от Европа, и той пише за единение, за Европейски съединени щати, съзнателно и не съзнателно е пропуснал да пише за покрайнините и за това как формулираната от него закономерност ще действа по новите покрайнините на Стария континент.

Цифрите и тогава са били абстракция, нямали език, замисли, цели и поквари. Били общо благо за ползване без наем и др. подобни задължения.


Обстановката у нас, в страна членка на Европейската общност е също закономерна с най-бедни и най-богати, с най-висока смъртност и с най-ниска раждаемост, с олимпийски шампиони по модерни науки и масова неграмотност, с най-голямо недоверие в държавата, с ниска правна култура, и от седмица със страх от служебно правителство и избори след два месеца.

На 4 април 2021 г. в пленарната зала на 45-тото народно събрание се събра шлаката на обществото ни. Личности без мнение и достойнство, на поменаващо на дистанционно управлявано сборище. Никой да не ми се сърди, но ако от площада до парламента не са им сменили чиповете на новите депутати как могат да говорят толкова не свързани и противоречащи неща?

Проблемът е, че от сбирщина не се получи качество – власт.
Обещанията не са политика, а нищетата и неграмотността не са самосъзнание или съзнателност. Обстановката е тъжна и блатна, а в блатото ни няма лидер. Такъв трябва да имаме за да излезем от блатото, иначе е в сила приказката за „Рибата,…и…“

Маркс, не е разработил проблема за свободата на такава блудкава маса като нашата. Останали сме малко в страни и тогава. Но проблема си е жив. Преди 60 години възкръсва в Париж с хипарите. Те бяха нахални. Поискаха да са власт и да живеят без да работят и без да гласуват. Това беше ново по-нисше качество на нахалство. Сега вече е и черта на българската демокрация. И тя вече се бои от хартиената бюлетина. Иска да не допуска и неграмотната маса до урната. Въвеждаме повсеместно машинно гласуване. Тя може да се управлява по национална програма само с едно натискане на клавиш. Ще струва и по-скъпо, значи може да се краде по-вече.

Проф. Константинов, който е завършил висша математика в Германия, където гласуват по мажоритарната система и броят гласове и по мажоритарната и по пропорционалната система, а после водят три месеца диалог за правителство и успяват. Нашият не е усвоил немската система, въпреки че е професор ни влачи от избори на избори.


Юридическия мозък на новия ни парламент, който е оформен от 47 депутати – прависти (21 %) естествено има за задача да мисли и като свързва интересите на аморфната извън парламентарна маса, с тези, които са вече 31 години в чужбина, без собствена стряха и гласуват за надеждата да се завърнат в демократично устроена Родина.

Първият опит за сглобяване на тези, не съвместими очаквания и интереси с интересите на мафията, олигархията, корумпираната прослойка и чуждите такива в един нов кабинет се провалиха на 23-ти април, когато най-голямата партия ГЕРБ върна манда за създаване на стабилно правителство на Президента Р. Радев. Така спря за глътка въздух и постоянно търкалящата се лавинат на бедността у нас. На 11-тата година от управлението ГЕРБ избирателите видяха, че всесилния Бойко Борисов не е помазан от никой и спокойно може да се върне в градчето Банкя за да наглежда буренясалото си дворче.

През последните 11 години буреняса не само дворчето на премиера – лъжата, фалша, изкуствените израстъци, мафията и олигархията са навсякъде. Те са силите, кои рушиха закономерните процеси на общественото ни развитие в Преходния период.

Псевдо царя, който се върна у дома от Испания и спечели от раз изборите през 2001 г. платени до стотинка от гръцкия милионер Костантинос Ливадос, близък бизнес партньор на майката на Д. Пеевски, роди най-младия мутра, милиардер и олигарх у нас. Той е четвъртата не естествена издънка на българското общество, след Фердинанд, Борис III-ти и Т. Живков. С наглото си властване над законите на България, той и ортакът му Ахмет Доган, попречиха на зачеването на процесите на демократичното обновление на България, като най-много потъпкаха етническите малцинства, като унищожиха и техния традиционен, естествен поминък и етническа култура език. А най-лошото е в това, че се разклати и държавността и доверието във властта.

И сега след първите удари на демократичните протестни вълни по българските мутренски олигархични уродливи властови структури, в парламента се появи невидима правна пустота, още при обсъждане  на промените по Изборния закон в Правната комисия на новия парламент.


Най-често използваният политически израз във виртуалната пропаганда за избори беше – промяна на политическата система или на модела на управление. Ключът към тази промяна щеше да бъде преминаването от пропорционалната изборна система, която храни само мастодонтите на Българската партийно държавна политика към мажоритарна такава, която щеше да открие законодателни хоризонти за изтъкнати интелектуалци, които ще озарят пътя на правното и обществено обновление в България. Видя се още първата седмица, че за сега по този път все още не може да се върви, защото под краката ни има мазоли и сме обездвижени за не определено време. Единственото, което е одобрено на пленарна зала е увеличение на броя на изборните секции в чужбина и признаване на право на 2-3 милиона гласоподаватели зад граница да избират само 6-ма народни представители, издигнати не от дружествата им там, а от политическите парии в България. Това е залъгалка, даже е нова автоматична спирачка по пътя на демократизирането ни.

Например на 4-ти април в чужбина гласувахме 180 хиляди души и по 11 хиляди гласа за народен представител, сега в парламента имаме 16 депутати пръснати в различни партии. При нови избори в началото на юли 2021 г. ако се гласува в 6 МИР в чужбина, ще можем да  избираме само 6 народни представители с 66 хил. гласа, при същият резултат 114 от гласовете ни ще изгорят.

А ако гласуваме за листите на ПП в България, ще удължим срока на страданията ни. Ние сме 800 хиляди Български граждани в Турция и не може да бъдем залъгани с подобни капанчета.

Това е съзнателна подигравка с нас. Ние искаме да се демократизира обществения строй с наше директно участие в изборния процес с гарантирани граждански права да избираме и да бъдем избрани.

Няма да се спра за сега на другите промени обсъждани в пленарна зала, защото е безсмислено. В България имаме над 14 хиляди адвокати, хиляди редовни съдии и висши магистрати, съдебни заседатели и преподаватели и студенти по право и нито един от тях не прави усилие да вдигне глава срещу описаното от мен зло, като лавина, като камък, като рухваща държава, което ще ни смаже всички.


Ние сме жалка жертва на горе описаната обществена закономерност, изразена от разума на хилядолетието. По думите на президента Радев, положението и до и след изборите е обществено „блато“, който живее от външни подаяния. Сега с очакваме на нова хапка от 29 милиарда евро. От предишните 29 милиарда Евро само обедняхме и окьоравяхме. Свикнахме да ни зарибяват…

Вярвам, че и вторият опит за правителство с мандата на ПП „Има такъв народ!“ ще бъде не успешен. Да, има такъв народ, но той се страхува от лавините, от това че камъка на страха с всеки ден става по голям, страхува се от държавата си, че ще рухне и от демокрацията, че ще завлече водата, с която всички сме заченати.

Честито нови избори.

Share

Bir cevap yazın

E-posta hesabınız yayımlanmayacak. Gerekli alanlar * ile işaretlenmişlerdir

twenty − 14 =