Български

каква е обстановката в Турция?

BGSAM

 

Г-н Улутюрк, няколко дни преди изборите, каква е обстановката в Турция?

Обстановката в Турция силно се влияе от пред изборната обстановката в България. Оставам с впечатлението, че през птичи поглед нещата в България са леко изпуснати. Кулминацията на момента на кипене на предизборното обществено надигане загуби инерция. Последните няколко месеца доказаха, че борбата срещу корупцията не е идеология или някакво ново политическо течение, тя си съществуваше в условията на кооперативно-държавната собственост при тоталитаризма на Живков и неусетно се пренесе като разграбване на всичко обществено в условията на  българския пост-тоталитаризъм. Искам да подчертая, че тези процеси в България бяха дирижирани.

Вие ме питате за моментната ситуация. Аз като гл. координатор по изборите в момента обикалям изборните секции с Турция. Въпреки, че се премахнаха ограниченията за изборните секции и те вече са 119 броя и изселниците могат да гласуват по избор както с бюлетина, така и на машина, няма го оня порив от 2009 година. Двуличното управление на Б. Борисов  и ГЕРБ и на българската националистическа вълна се отрази пагубно върху психологията на нашата общност тук в Турция. Никой не трябва да забравя трагедията с възрастната жена, която отиваше да подаде гласа си мирно и с най-добри намерения на 26 Март 2017 г. бе пребита на границата от Валери Стоянов – глашатай на българска фашистка партия. Общественото мнение се закотви около мисълта, че започналите промени ще продължат дълго, силно се коментират и санкциите „Магнитски“ като намеса във вътрешните работи на България. Остро се поставя следния въпрос – що за държава е България, която гони както обикновените си граждани, така и крупните си бизнесмени. Тук бушува впечатлението, че над България има външна сила, която е над личността, общността, нацията, народа и държавата, над общата воля и регулира нещата съобразно собствения си интерес. Хората казватю така е било 1944-та година, така и сега. Отчуждаването на народната воля от род и Родина, угасването на общо въображение  са мощни фактори, които влияят на изборните настроения и барометъра тук в Турция. Гласовете могат в сравнение с 2017 година и в сравнение с 4 април т.г. да се увеличат  четворно или петорно, но новия резултат няма да е отражение нито на вярата на тукашните избиратели в демократизирането на България, нито пък ще е един голям принос в борбата против корупцията, която се разгаря в страната.

 

Г-н Улутюрк, очаквате ли да се увеличи гласоподаването в Турция на 11 юли?


Казах Ви, че при по-голям брой секции и машини няма да има големи опашки, изборния прасец ще върви по спорно, по- спокойно. На предишните избори повлия  Корона вируса, а сега са в силата си летните горещини, естествено е по-възрастните да не излизат да гласуват при 37 градуса, каквато температура се прогнозира за неделя. Има и един друг фактор. Разяснителната работа по изборите като начало на промените, за когато има нужда от всеки глас беше не задоволителна. Избирателите не можаха да разберат смисъла на големия сблъсък между предизборното правителство и Гл. прокуратура и правосъдната система като институционални представители на статуквото и отиващото си Борисово време. Никой не мажа да каже, за колко време и с какви реформи в съдебната система може да се изгради обществен строй, в който ще има „върховенство на закона и справедливост.“ Понякога си мисля, че вече е време да се открият и обзаведат с най-модерни средства читалищата в България и да се започне на глас да се чете и всенародно да се обсъжда Романа на В. Юго „Клетниците“ или да се обсъжда едно имения филм именно през същата призма. Ние нямаме такава житейска практика и за това обикновените гласоподаватели не разбират смисъла на сегашния обществен сблъсък в България. С Вазовия роман „Под игото“, написан в явочната квартира на Руската царска тайна полиция в Одеса, не може въпроса за „върховенството на закона и справедливостта в демократичното общество да се реши и да се разясни. Популистите говорят едно, народа разбира друго. Наред с това, неочаквано се заговори за някакви си 8.6 милиарда лева предизборно (по формулата „ин хаус“) раздадени на неизвестни лица уж бизнесмени, сигурно обиграни купувачи на гласове, които повлияха на предизборните нагласи. Въпросните 600 арестувани или разпитани 5 000 глоби за две седмици ни напомни за 29 Май 1989 година, когато милицията пишеше на всеки глоби по не обосновани и не доказани причини. Защо изборното правителство не търси истината за въпросните 8.6 милиарда, а се занимава с кокошкарски работи. Такива примери спират изборната активност.

 

Г-н Улутюрк , виждате ли светлина на хоризонта?

Изборния барометър показва, че картината от 4 април ще се повтори и промените в състава на новия парламент няма да се съществени. В България няма подготвени кадри за демократично управление на обществените процеси. Даже лидерите на традиционните партии се уплашиха от вълната на промените и много от тях не са кандидат депутати. Натрупаната шлака в българското общество не може да се изчисти за няколко месеца или екна година. Процесът ще продължи и към нова година сигурно ще се надигне нова вълна настояваща за обществено обновление, а до тогава може да се управлява и с програмни кабинети.

 

Каква избирателна активност очаквате?

За изборите работят предимно неправителствените изселнически организации.


Според моето наблюдение изборната активност може да не надвишава 12-15 процента. Новото понятие „не ограничен брой секции“ в страните извън Европейската общност звучи добре и е едно много-голямо завоевание  за нас, но тя е едно много закъсняло завоевание.

Ние сега даже бяхме не подготвени за това завоевание, бяхме малко изненадани от решението на 45-тия парламент. Тук се говореше предимно за гласуване по пощата и спорихме за особеностите й.

Мога да кажа, че това завоювания не развълнува много избирателите ни, защото в България има представителна демокрация и те не знаят за кого гласуват, не познават кандидат народния предста/вители за които  подават гласа си.

Може да са престъпници, стари агенти на ДС, наркотрафиканти и други. Те просто не ги познават. Затова е много трудна и пропагандата тук. Сигурно е така и в Англия или в Канада.

Пропагандата е абсолютно популистка. Без адресна, без валидни доказателства. Затова Изборния Кодекс пак трябва да се промени и да се узакони и правото на избор на кандидат народните представители от чужбина. Поне да им се признава правото да използват преференцията. Ние сме тук по принуда. Тук сме защото в България няма демокрация, справедливост и се газят човешките права.


И в навечерието на тези избори, нито един от многобройните кандидат депутати, не се е появи тук пред избирателите и да им разкаже за същността на  промените настъпващи в Родината им.

По телевизията се говори за епидемична корупция, за уволнения по върховете, за тотален отказ на политическите лидери да участват в предстоящите избори и да поемат политическа  отговорност за ставащото в страната. Дали всичко се променя много бързо или пак сме в застой или както казва Президента Радев в „блато“ е от значение и за всички ни. Там е нашата Родина.

Освен ТВ програмите  „бТВ“, „НОВА“ и „БНТ-1“, които са включени постоянно в изселническите кафенета, чайни и клубове избирателите няма откъде да се информират.

Няма издания нито на Турски нито на български език, които обективно да информират за България.

Например напоследък тук се спори много за ролята на Главната прокуратура в обществения живот. Когато бяхме в България, последна дума имаше партията (БКП-то), имаме концлагеристи и затворници, които са влезли в кауша без съдебно решение.


Те твърдят, че сега в България се чува само думата на Главния Прокурор Иван Гешев. Ние тук знаем, че всички дела по така наречения „възродителен процес“ са спрени от прокуратурата още преди 30 години, но смятам също, че в пост-тоталитарна България не трябва да има място за прокурорска диктатура.

Попитахте ми за процента на гласоподавателите, които ще гласуват в неделя, отговорът ми е, че последния български сблъсък не е ясен на изселниците в Турция, те гледат и оценяват нещата само през призмата на справедливостта и демокрацията. За тях в Родината им все още няма справедливост, защото няма  „върховенство на закона“, нещата не са еднакви за всички.

Провеждат се полицейски операции във всички Ромски гета и махали, уж купували гласове, защо не ги търсят и арестуват богатите, които дават парите за купуване на вота на  бедните. Защо държавата постоянно се занимава с бедните, когато те нямат нито един свой представител в парламента.

Нито една българска политическа партия не иска да издигне  някого от етническите общности за депутат. Тук в Турция няма такива неща. Половината парламент са Кюрди но не прави впечатление на никого.

В Турция демокрацията се е успокоила и е чужда на полицейски екшъни. От 4 години непрекъснато се говори за недопустимата грубост, проявена на 26-ти март 2017 година от Валери Стоянов на граничен пункт „Капитан Андреево.“


Само този случай трябваше да бъде достатъчен на българската прокуратура да се самосезира и да даде под съд Валери Стоянов, а Европейския съд по Правата на Човека и Европейски парламент и съвет да порицаят България за случая. Демокрацията не е практика нито в България нито в Брюксел. По отношение на човешките права и демократичните свободи в България и Европа има много неща, които куцат.

Гласовете могат в сравнение с 2017 година и в сравнение с 4 април т.г. да се увеличат четворно или петорно, но новия резултат няма да е отражение нито на вярата на тукашните избиратели в демократизирането на България, нито пък ще е един голям принос в борбата против корупцията, която се разгаря в страната.

Благодаря Ви.

 

Share

Bir cevap yazın

E-posta hesabınız yayımlanmayacak.

4 × four =