Български

Изворни неволи

Г-н Кулов Дата: 25. май 2021 г.

Председател на изселническото дружество БУЛТЮРК – Рафет Улутюрк за предстоящите парламентарни избори в България.

Тази сутрин като гледах новините по ТВ Европа останах с впечатление, че купчините с папки на политическите партии и коалиции, които се записваха за участие в парламентарните избори на 11 юли т.г., са не толкова много на брой и не толкова дебели и на свят са по-вече червени, отколкото на предишните избори, проведени на 4 април.

Това пролича и от поздравите за новата БСП коалиция, а също за  невероятното предизборно сборище между Пентагонофилска и Русофилска предизборна коалиция – ВМРО-БНД, НФСБ и „Воля“, скалъпена след поредното посещение на баш-майстора на българския популизъм  Веселин Марешки в Москва.

Много ми се иска веднага да ви кажа, че хубавите стихове и песни, даже най-вдъхновяващата музика по телефона сами няма да построят бъдещето на България.


Пак според мен у нас трябва да се напише първо една дебела книга с заглавие „Бъдещето на миналото“. Първо тя трябва да е историческа, политическа и нравствена. Може да е много дебела или сбита като Манифест, това не е главното, но обезателно трябва да е като маяк, който с изчистената енергията на миналото ще осветява бъдещето. Казано по простичко, ще изцежда миналото ни, което от Президента Р. Радев се характеризира като  „блато“, без да го изсуши.  Ще се предържаме към народната мъдрост, че  „от блато до блато има разлика“ и то голяма – в едни тръстиките и шараните чистят водата, а в други цъфтят лилии, а в нашето все още жабите и гущерите се надпреварват не знам за какво!

Като я чакам „Бъдещето на миналото“ за интернет поръчка, надявам се тя да е огледало на спора в българската съвест. В нея искам да видя спирачките на промяната на българската логика и държавност, а също перспективите за създаване на единна културна тикан на обществото ни. Разбира се и старите и нови върхове на българското национално предателство – лакейството ни пред нацистите и предложенията ни гол голичък да ни приемат за 16. Република на СССР, а сега копнежа ни да сме колония на анонимен собственик. В отделна глава трябва да е разработена българския национален и държавен нихилизъм по отношение на етническите ни малцинства, които се готвят за бумеранг, рестарт и възкръсване.

Понякога си мисля, че затишието, което се появи дни преди разпускането на 45. Парламент, който се разшумя като кокошка видяла полог и обявяването на служебното правителство е знак на очаквано вулканично изригване на предстоящите избори.

Не става дума за пречистване съвестта на нацията, а за смяна играчите на политическата цена, които вече нямат реплики с нови, които знаят съвсем други лъжи.

Наблюдавайки шествието с папките – млади момци и гиздави моми – почувствах, че те са готови да поемат щафетата на политическото управление, ако ще тя да е потънала в лайна до колене.


Вижда се, че младото поколение не иска да търси сметка от родителите си, защото получи залостен 45. Парламент? Не се намери отговор и на въпроса, защо стихийната армия на обновлението не успя да победи раздробените сили на статуквото.  Открит е и въпросът – кой е основният проблем на страната и обществото ни?

У нас идеологическите нагласи се раждат на телевизионни екран. Пропагандата ни е тъпо критична. Не успя да разгадае и смисъла на разплащанията с златни кюлчета. Готви се нов хит за комунисти и мутри в чалга версия с припев „Изпълнявах заповед!“ Но това всичко не е никакъв сигнал за промени и пречистване в личната и обществената ни съвест,  която е гипсирана от българската максима – „Който не граби от държавното е магаре!“

Виновните за страданията ни в миналото избягаха от страната още в началото на „прехода – 1990 г.“  Те не искаха да се разкайват за злодеянията на тоталитарния режим и особено за т.н. „възродителен процес“. Страхуваха се от равносметката на националната нравствена нищета. Кукленото представление в съдебна зала с главния обвиняем Тодор Живков пусна завеса без развръзка и ръкопляскания. Поне да бяха прожектирали и у нас американския филм на режисьора  Франко Плагги „Канибалът Холокоста“ заспалата съвест на някои можеше и да се раздвижи. Само ако бяхме променили  името му на „Канибалът тоталитаризъм“, можеше да се очаква и мисловно прозрение. В стара вече Западна Германия след като 80 % от населението изгледа картината с Предговор „Канибалът фашизъм“ окончателно призна уникално, безподобните грешки на немската нация, покая се и тръгна да руши „Берлинската стена“ и да се  обединени с ГДР. У нас пък можеше да се получи национално единение на анти-тоталитарна основа.

Българската асоциация е обратна. Грешни последни комунисти – патриоти“ със скрити фашистки символи под ревера и дисциплинирани служители на българската държава се заклеха да не се  покаят за нищо, защото според тях жертвите на тоталитарното минали са „сами виновни за всичко, Турците сами пожелаха да им се сменят имената и да им се забрани езика, религията и нравите!“

Виновните бащи отрекоха престъпното минало и с чаша две всяка вечер мъгливо засенчват „светлото бъдеще“ на децата и внуците си. Поколението им вече е толкова безчувствено, че не се вълнува и за сянката на 4 метровия паметник на Т. Живков в Правец и още за 180-те Руски и съветски паметници у нас. Новата искра на раздялата с миналото ще пламне на 4. Юли, седмица преди изборите в София, организирано от сдружение „Истина и Памет“ под надслов „Сбогом господари в Кремъл.“


Всичко да отричаме за да се само заблудим се научихме от Москва. И на този 24. Май Владимир Путин не беше честен към българския народ като каза – „Днес в Русия е празник – Денят на славянската писменост, а писмеността дойде при нас именно от македонската земя”. След като засенчват и празниците ни да си вземат паметниците, които вече са символ само на окупация.

 

Децата ни вече обвиняват бащите си за позорното минало, но все още не са авангарда на общественото обновление.

Главният балансьор и  „разпределител на порции“ и между миналото и настоящето и бъдещото на българското общество вече е на вечна лятна и зимна почивка за заслуги към кухото ни национално съгласие. Той забрани на хората да говорят за страданията си. Забрави им да си спомнят за тоталитарния гнет, за затвори и лагери и особено за лагера на смъртта „Белене.“

Затова е награден от сляпата ни държава като „Демон на мълчанието и лъжата.“ Очаква се след 11 юли да му се връчи и орден за проекта „Мълчаливото съгласие.“ Той и възпитател на Делян Пеевски. Съвместно приложиха  няколко максими: Международните закони за човешки права не важат за малцинствените етнически общности в България е първо тяхно постижение.

Пак те прокламираха, че закони нямат обратна сила.


И трето – Няма закон, няма престъпление, особено в България

Само за проекта „Турчинът винаги е виновен, защото се е родил Турчин!“ с приложение и за другите български малцинствени общности, хонорарът на първия е платен направо в Панамска офшорка.

Почиващия  безсрочно – може би пожизнено,  разработил предизборно и втора докторска дисертация на тема „Изкуплението е в пълното признаване на личната – своята– вина.“ Но Москва е реагирала веднага и са му забранили да я защитава за да не се структурира предизборния хаус в насипната маса на българската политическа неразбория.

Дочух, от американски източници, че пак преди да се прочисти българската памет от тоталитаризма, решен е предварително  и  въпроса за окончателната изборна победа на 11 юли. Картината е по американски опростена. Традиционно 800 изборни секции гарантирали 95%  традиционен успех на някоя партия или коалиция в надпреварата. 60 % твърд изборен успех е гарантиран и в 1 400 секции в рядко населените многомандатни изборни райони. А в останалите до 10 000 изборни секции ще се гласува машинно. Тук нещата са били програмирани за улеснение на масовия избирател. В без адресните складове, където се съхраняват машините, във всяка от тях  е монтирана безжична виртуална интернет връзка. В 52-те секции в Турция ако сложат машини резултатите са напълно предвидими, защото възрастните гласоподаватели са забравили кирилицата, младите не са я научили, а клавиатурата на машините е на кирилица. Очакваме от Брюксел да се въведе единна латиница за изборите.

Ние от никой не сме искали машинно гласуване, настоявахме и настояваме за гласуване по пощата. В света все още не е измислена машина, на която може да се дава пълномощно. Ако искате да помислим и за машини парламентаристи – тогава няма да има нужда и от обществено пречистване, което трябваше да премахне както вдигнатите стиснати юмруци а така също и хитлеристкия почест за „България над всичко!“.


Оказва се, че последната характеристика на Президента Р. Радев за нещата у дома са верни със следното уточнение: Родината ни е „пролетно преливащо от изненади блато.“ Очаква се с първото му обилно изборно изтичане да го напуснат по едрите жаби и гущери. Хайърлия да е за всички!

https://www.kardjali.bgvesti.net/news/518751/izborni-nevoli

 

Share

Bir cevap yazın

E-posta hesabınız yayımlanmayacak. Gerekli alanlar * ile işaretlenmişlerdir

eleven − eleven =