Зам-посланик Фридман:Сделката за изтребителите е от ключово значение за ангажиментите на България в НАТО

Георги Кулов

Джъстин П. Фридман встъпи в длъжност като заместник-ръководител на дипломатическата мисия в Посолството на САЩ в София, България, през август 2018 г. Предишната заемана от него длъжност е политически съветник в посолството на САЩ в Анкара, РТурция (2014-2017 г.).  Други изпълнявани от него длъжности в чужбина са заместник-ръководител на дипломатическата мисия в посолството на САЩ в Бандар Сери Бегаван, държавата Бруней (2006-2008 г.), както и назначения в Хърватия (2003-2006 г.), Канада (1997-1999 г.) и Украйна (1995-1997 г.)

Във Вашингтон г-н Фридман е изпълнявал длъжността директор на Служба „Кавказ и регионални конфликти“ в Държавния департамент (2011-2013 г.), както и директор на Службата на сътрудничество в областта на експортния контрол (2009-2011 г.) Другите му назначения във Вашингтон са били като специален помощник по въпросите на енергийната дипломация за Каспийския басейн (2001-2002 г.) и като референт за Русия (1999-2001 г.)

Преди да започне работа в областта на дипломацията, г-н Фридман е бил вицепрезидент на „International Technology Consultants”, консултантска фирма в областта на телекомуникационния пазар със седалище в столицата на САЩ-Вашингтон (1990-1995 г.). Г-н Фридман има придобита през 2009 г.  магистърска степен по „Стратегия за национална сигурност“ в Националния военен колеж.

Зам.-посланик Фридман изрази готовност да даде интервю специално за сайта Кърджали бг вести:

-Г-н Фридман,смятате ли, че мирното съжителство и толерантността в Кърджали могат да бъдат модел за Балканите, особено за Западната им част?

-Мисля, че всеки пример за толерантност и всеки пример за маждуобщностна колаборация и сътрудничество може да бъде пример за региона.

-В Източните Родопи живеят представители на помашката и алевитската общности. Разглежда ли ги американската дипломация като отделни етноси?

-Въпросът за идентичността на една етническа или религиозна група не може да въпрос, който да се задава или обсъжда от един дипломат. Той е външен човек. Това трябва да бъде въпрос, който касае общността, като такава сама по себе си.

-Но Държавният департамент на САЩ всяка година изготвя доклад , в който се съдържат преценки, които са важни за тези общности?

-Да, наистина има такъв Доклад на Държавния департамент. Той е ежегоден и е за правата на човека и религиозните свободи. И ние наистина разглеждаме въпросите на вероизповеданията и на етносите. Но ние ги разглеждаме от гледна точка на въпроса , как биват третирани групите. Да ние разглеждаме такива въпроси от гледна точка на общностите, правителствата и индивидите.

-Има ли позиции ,които Държавният департамент оповестява, и  които са критични към нашата страна?

-Разбира се докладът се базира на фактите, така както ние ги намираме и така както те биват споделени от страна на правителството , от страна на индивиди, от страна на организации.

-Смятате ли,че в България има език на омразата спрямо ромската общност?

-През шестте месеца, откакто съм във Вашата страна , наистина съм се сблъсквал с индивидуални изявления, които са заплашителни, които са критични. Но те са насочени срещу определени групи, а не срещу индивиди. Аз ги чух тези изявления, защото те бяха споделени свободно в българските медии, в българското публично пространство. Лидери на общественото мнение можеха свободно да изразяват позицията си, за това дали подобни изявления са уместни или неуместни и насочени срещу индивиди или определени групи.

-Възприемате ли желанието да се закупят американски изтребители ,като анонс на българското правителство да изпълни ангажиментите си към НАТО, за отделяне на необходимата част от БВП за сигурност?

-Ако българското правителство реши да купи американски изстребители Ф-16 и успеем да финализираме сделката, това ще бъде много важна стъпка, много важен ангажимент към изпълнението от страна на България на необходимостта да похарчи 2 процента от БВП за отбрана. Това е ангажимент към НАТО. Но ако се фокусираме само върху цената , то тогава се разминаваме със същността на въпроса- той е защо нациите поемат този ангажимент. Ние поемаме тези ангажименти ,защото сме подписали договор да се защитаваме взаимно в случай на война, договор в отбранителната сфера.

Българските войници и офицери от всички родове въоръжени сили са се доказали като много способни военни професионалисти. Те ще бъдат още по- ефективни и още по- добре ще изпълняват ангажиментите си, ако могат да използват високоразвити технологии като Ф-16 и други технологии, които разглежда българското правителство.

Най-важният аспект на НАТО е сътрудничеството. Когато държавите имат сходни технологии, които са оперативно съвместими, които могат да работят заедно , тогава можем да повторим българската поговорка „Съединението прави силата”.

-Как определяте войната на фалшиви новини, която се разиграва в България? Може ли да я смятаме като част от хибридна война?

-Предизвикателството, пред което сме изправени ние, и аз подчертавам –ние,се състои в това, че явлението фалшиви новини, не е българско, не е американско. Това е световно явление.

Първото предизвикателство на фалшивите новини е колко лесно те се разпространяват. Предизвикателството, пред което се изправя всеки индивид е да си задава въпроси, да изразява съмнения, да бъде скептичен, относно източникът на новините, не просто да повтаря нещо, което е чул веднъж. Трябва да провери, дали това е вярно. Важен фактор за противодействие  на фалшивите новини е отговорността на медиите, като индустрия. Отговорност на журналистите е да имат множество източници, да проверяват фактите и да не използват новини или изявления, които имате единствено за цел да измамят или объркат обществеността и аудиторията.

-Благодаря Ви много!

Въпросите зададе:Георги Кулов

 

 

Alıntı: http://www.kardjali.bgvesti.net/

Share
Reklamlar

Bir cevap yazın

E-posta hesabınız yayımlanmayacak. Gerekli alanlar * ile işaretlenmişlerdir