Български

До Одрин и назад или как ще ги стигнем турците?

Angel Nikolov

SAYT_Odrin_01/Есе-пътепис с елементи на сравнение/

Ангел НИКОЛОВ

Само на двеста километра оттук животът е различен.По-спокоен, по-смислен, по-добър, по-истински.Макар че като цяло на Балканския полуостров повечето хора имат пари само за хляб. Но те обичат и зрелища, а може би вече не.
Наскоро имах възможността и привилегията да бъда гост-лектор по програма Еразъм в Тракийския университет в град Одрин. Завърнах се и продължавам да питам: Как ще ги стигнем турците?
Освен че Турция е икономическият тигър на Балканите, там хората са народ – обединен, мотивиран, ценящ и някак си впрегнат да работи за общото благо. Познаващ историята си и черпещ морални сили и вдъхновение от нея.
Поне това разбрах от двама млади хора – студенти в университета, с които имах удоволствието да се разходя и да разгледам забележителностите на града. Усетих атмосфера, дух и много история. Заедно с бурната и интересна национална история, музеите, паметниците, културно-историческите артефакти там усетих живот и в настоящето. Катовъртящото се колело-фонтан на пресечната точка на няколко булеварда и комплексът Баязид II, известен като Музея на здравето – една от най-големите забележителности на Одрин. Където нагледно може да се види как са се обучавали студентите по медицина преди повече от 5 века, как са се лекували псхичноболните, както и как е функционирало социалното подпомагане по онова време.
SAYT_Odrin_02Струва ми се, че при нас в Българияима едно лошо натрупване на вина и зла участ, което ни е съсипало като народ сякаш по силата на едно магическо и езотерично проклятие.Всичко и всички са виновни!? На първо място най-кармично загазилите, за да не кажа обречени, са „политиците“ от всички партии или поне повечето. Престъпни кукли на конци, които правят политика единствено в своя полза и за да си пълнят джобовете. Отдавна са се продали скъпо и прескъпо (само за нашия стандарт, разбира се) в услуга на глобалистичните геополитически наднационални интереси.

И, разбира се, цената на сделката я плаща народът. Същият този клет и проклет народ, който също е виновен, защото и той участва със своето съгласие, овчедушие, базхаберие, пасивност и народо-психология от типа „стой, гледай и се страхувай само за себе си; общото благо е невъзможно и затова се спасявай индивидуално“.
Ами завистта, злобата, гледането в чуждата чиния, подлостта, лицемерието, пошлостта, продажността, алчността без покритие, простотията, чалгата, нравственият упадък, деморализацията и унищожената ценностна система, която май никога не е била кой знае колко ценностна у българина, но поне я имаше преди. Всички тези все хубави нравствени качества в човека, които, ако не са пример как да се справиш с живота в България, са най-малкото начин на живот и неотменна част от всекидневието в същата тази съвременна България.
При това положение струпването на негативи нараства експоненциално и от количествено се превръща и в качествено. Чувал съм от езотерично грамотни и посветени хора, че в България се прераждат най-увредените души, с най-тежка карма, за да си спийднат ап еволюцията.Има резон, защото България и българите май никога не са били добре. Нито през комунизма, нито през социализма, нито през капитализма.
Има и още! Прибавете към българите и останалите етно-религиозни общности, населяващи територията ни: цигани, турци, помаци, и ще получите един абсурден социален микс, не само културно несъвместим, но и латентно антагонистичен помежду си. Е, как искате животът в България да върви с лекота, да бъде качествен, пълноценен и осмислен при този зверски социален инженеринг в човешкия зоопарк!?

Нали сте чели «Фермата за животните» на Оруел? Ами ако не сте, прочетете я.
В Одрин студентите са умни, учещи, мислещи и знаещи млади хора, които след края на лекцията ти ръкопляскат. Макар и да идваш от България…. Където чалгата не е само „музика“, тя е и начин на мислене и поведение, където мечтите за щастие, просперитет, цивилизация и култура са убити и погребани от колективната вина, националната безотговорност и особената, проклета и непрогресивна народо-психология.
Аз не съм Алеко Константинов, нямам таланта, литературната привилегия и претенцията да бъда.

Но проблемите, описани от него в «Бай Ганьо», си остават същите и днес.
И дори няма нужда да се ходи чак до Чикаго…
До Одрин и назад е достатъчно.

11 юни 2015 г.

Share

Bir cevap yazın

E-posta hesabınız yayımlanmayacak. Gerekli alanlar * ile işaretlenmişlerdir

twelve − eleven =