Из незавидните дела на “Работническо дело” – за “самозваното” НДЗПЧ

Атаките на комунистическия печат срещу Независимото дружество продължават силно и през февруари. Естествено, те са следствие от големия шум, който гладната стачка тръгнала от Петър Манолов и Илия Минев е вдигнала по света. В огромна статия „Кой и как се бори за правата на човека в България” от 7 февруари в. “Работническо дело” проследява създаването на Независимото дружество, като всички основатели са наречени „терористи и противодържавни елементи”.

gocУставът на дружествата е изопачен и интерпретиран по удобен за властта начин, според който то „призовава своите последователи да се саморазправят с ‘притеснителите и техните крепители, помощници’ и т.н.” Акцентира се върху буржоазния произход на председателя Илия Минев и на членството му в националистическата организация Български национални легиони отпреди 1944 г., което според „Работническо дело” автоматично го прави фашист. В същото време се забравя, че Минев работи с представители на турците и помаците в България и се застъпва за техните права. Цитират се стихотворения на Петър Манолов, напълно извадени от контекст, които трябва да разбият образа му на нормален човек. Според Стефан Вълков така властите са искали да кажат, че човек, който поставя системата под въпрос, може да бъде само ненормалник.

В типичен за властта начин са изложени и няколко “автентични” читателски писма, осъждащи членовете на дружеството. В книгата на Иван Бакалов “Превратаджии – от първо лице” висшият деец на БКП Стоян Михайлов разказва как подобно „автентично” писмо, този път от партийната организация в кв. Лозенец, става причина за неговото изгонване от партията през 1988 г.: „От ЦК нареждат – изпращат го до „Работническо дело” една събота да се отпечата в понеделник. Определят датата. След това Йордан Йотов се обажда и казва: ‘Пускайте го утре, в понеделника, но не на първа страница, втора страница’. И те го поместват – в писма на читателите. И отдолу слагат – 4ППО ‘Лозенец’.” Вероятно такъв е и случаят с повечето писма срещу представителите на Независимото дружество. Още повече, че според доклади на МВР от 89-та при обсъждането на статията „Кой как се бори за правата на човека в България” на събранията на партийни и професионални организации, преобладава „мълчаливо несъгласие, а не бяха изолирани и откритите мнения против официалната позиция”.

През 1991 г. Радослав Радев, главен редактор на „Работническо дело” през 1989 г., признава, че за статиите срещу Независимото дружество му е било наредено пряко от партията. Те е трябвало „да послужат за мобилизиране на цялата партията, на целия народ да минат в настъпление”. (Радослав Радев, „Незавидните дела на Работническо дело”, Български дневник, 1991, N 20, с. 25-26)

Ето първата статия от поръчаните от партията:

Кой и как се бори за правата на човека в България?

в. Работническо дело, 7 февруари 1989, бр. 38

Преустройството раздвижи нашето общество и отприщи неговата творческа енергия. У нас се извършват промени, които са израз на широкото отваряне на страната към света, към постиженията на човешката цивилизация и на волята на българския народ да живее в мир, разбирателство и сътрудничеството с всички народи. Преустройството у нас като неделима част от обновителните процеси в Съветския съюз и другите социалистически страни предизвиква интерес в много държави, особено в средствата за масова информация.

 

Това е разбираемо, това радва. Но в редица информации, интервюта и коментарии, появили се в западноевропейски вестници и излъчени по радостанции като « Свободна Европа », « Би Би Си », « Гласът на Америка » и « Дойче веле » някои факти от нашата действителност се предават необективно и тенденциозно, като не се използва и казва цялата истина. Подклаждат се слухове, проявява се интерес към раздухвани отвън факти и събития.

Израз на този интерес са и получените в редакцията читателски писма. Едно от тях ни изпрати Ангел Вичев Ангелов от София, живеещ на бул. « Патриарх Евтимий » 45. В обедното предаване на « Дойче веле » на 12 януари 1989 г. – пише той, – имаше интервю с председателя на Независимото дружество за защита на правата на човека Илия Минев. Но скоро интервюиращият западен журналист остана безмълвен, а в ефира се носеше афектирания монолог на възрастния председател, придружен с коментар на радиото. И все пак докъде се простира истината и от къде започва пропагандата ? Въпросът ми е има ли това дружество законно право на съществуване, и понеже де факто то съществува, какви цели и задачи си е поставило и в какво се изразява конкретната му дейност ?
Като отговаряме на Ангел Ангелов и други наши читатели надяваме се, ще подпомогнем колегите и някои западни държави при осветляването от тяхна страна на българската действителност и на конкретния случай.

И така, както е известно от съобщението, разпространено от нашите средства за масова информация на 11 февруари органите на МВР с разрешение на прокуратурата задържаха в Пловдив тринадесет граждани. Прократурата възложи на следствието на изясни какви са точно фактите и обстоятелствата уличаващи посочените лица в престъпление от общ характер.

Съобщението беше кратко и имаше за цел да бъде уведомена обществеността, че са предприети такива мерки, за да се осведоми обществеността действително ли тези граждани са нарушили българските закони. Впрочем тези граждани бяха освободени след 2-3 дни. Трябва да се подчертае, че подобни действия на правозащитните органи при определени обстоятелства са нещо обичайно и в останалите страни по света. Случилото се у нас беше окачествено от някои западни средства за масова информация като недопустимо нарушение на правата на човека. Ето защо се налага да кажем истината като се позовем на фактите такива, каквито са в действителност.

От началото на 1988 година няколко лица предприемат организирането на Независимо дружество за правата на човека в НРБ. Според обясненията на организаторите основна задача на « дружеството » била да подпомага българското правителство в усилията му за по-пълното зачитане на гражданските и човешките права в страната. Както се вижда, цел благородна и хуманна, която си заслужава да бъде приветствувана и подкрепена. Пак с такава цел пред есента на м. г. в Пловдив се замисля организирането и на движение « 24 май ».

Това стои на повърхността, това се афишира пред гражданството, това се декларира и пред някои органи. Но как, с какви форми и средства замисленото « дружество » ще работи за постигане на своята цел ? Нали в края на краищата това е главното ? Него ще разберем от съставените и разпространявани програмни документи, инструкции и указания.

В програмата замисленото « движение » заявява :
« отрича ръководната роля на БКП и постоянното присъствие на БЗНС.
отрича досегашната разрушителна външна и вътрешна политика на българското правителство.
отрича ОФ, ДКМС и Професионалните съюзи.
настоява да бъдат прегледани и ревизирани всички договори, които българското правителство е сключило от 1944 година досега. »

Да продължаваме ли ? То ще бъде все в този дух. А ето няколко реда и от друг документ :
« Повечето от мерките за спазване ще бъдат нужни само временно, докато движението узрее и стане явно. Имаме вече стотици начини да оценим и преценим всеки внедрен като провокатор.
Запомняйте и записвайте имената на притеснителите, на техните крепители, помощници, ревностни слуги и подръжници. Навсякъде където е възможно записвайте кога, къде и защо сте ги заподозрели, че са доносници, оставяйте знаци за тях. Тези имена ще бъдат нужни за Идния ден, в който всеки ще бъде осъден според делата му. Ето с такива неща може човек да заслужи да бъде погребан в центъра на София. В подобна насока на мислене не е ли крайно време да бъде изведена мумията на Г. Димитров и да бъде погребана в Централните софийски гробища. Съзиждайки едно мощно движение, което само за няколко месеца вече ще бъде в състояние да приеме юздите на управлението. »

Автор на тези редове е Петър Манолов, « секретар » на « дружествота ». За тази личност ще разкажем по-подробно, а сега нека се вгледаме още веднъж в цитираните редове. Едва ли се изисква усилие на мисълта, за да се разбере как замисленото « дружество » ще подпомага българското правителство за по-пълното зачитане на гражданските и човешки права в страната. « Борците » за човешки права призовават своите последователи да се саморазправят с « притеснителите и техните крепители, помощници » и т.н. А нали те са за плурализъм, за свобода на мненията и действията, за равноправие ? – Излиза, че те това се отнася само за тези, които мислят като тях, а за останалите…Ще кажем само че останалите са милионите български граждани…

Не се изисква особена политическа култура, за да се разбере, че пред нас е антиконституционна, антидържавна, антисоциалистическа платформа, насочена към разрушаването на съществуващата политическа система и законно избраните органи на властта, че това е контрареволюционна платформа на « дружеството », което има недобре замаскирани елементи на незаконно съществуваща организация, в арсенала на което не са изключени и крайните средства на политическия, моралния и физическия терор. Предвижда се разтурването не само на политическите и държавните институции, а и обезсилването на всички договори, които са сключени по волята на народа след 1944 г. и благодарение на които ние получихме признанието на света и заехме място сред другите нации.
Възниква въпросът какво противозаконно има в действията на правозащитните органи, насочени не към друго, а към спазването на Конституцията на НРБ и другите наши закони, пред които всички са и трябва да бъдат равни ? Не е ли азбучна истина, че спазването на основните закони на страната е задължение на всички държавни органи, длъжностни лица, обществени организации и на гражданите ? Без да се спираме на всички членове и алинеи на конституцията, които уреждат характера и структурата на нашето общество, неговата политическа система и органи на властта, нека цитираме алинея четвърта на член 52, която гласи : « Забраняват се организациите, които са насочени срещу социалистическият строй на Народна република България и правата на гражданите, проповядват фашистка или друга антидемократична идеология. » Така наречените « дружество » и « движение » и техните действия са противоконституционни, незаконни и срещу такива действия е естествено да се предприемат мерки, каквито са предприемани и се предприемат в аналогични случаи и в държавите, където сега някои са толкова трогателно разтревожени за неколцината самозвани « борци за човешки права » у нас.

Но нека продължим нашия разказ за тях, придържайки се само към фактите.
В тъй нареченото « независимо дружество за защита правата на човека в НРБ », което не е узаконено има 25 души. Нито един от тях не членува в никаква политическа, обществена или творческа организация. Осем души имат висше образование (двама са с духовно), а останалите са с основно и средно образование. 12 души не упражняват, както се казва обществено полезен труд, а 17 от считащите се за членове са осъждани, някои – по няколко пъти.

Кои са тези хора ? Ето по няколко реда за някои от тях.

Илия Минев. – Той се е самообявил за « председател » на несъществуващото « дружество » . Роден е през 1917 г. в град Септемри, Пловдивска област. И сега живее там. Произхожда от заможно семейство. Нека поясним, защото понятието « заможно семейство » е доста разтегливо и понякога се злоупотребява с него. Бащата на Илия Минев е имал 500 декара лозя и градини, и то не другаде, а в плодородното пазарджишко поле. Какво представляват 500 декара лозя и градини най-добре знаят хората, които са вече с побелели коси. Самият Илия Минев има висше образование във Франция, през 1940-1944 година членува във фашистката организация « Легион », издига се до член на неговото водачестнво. Не бива да се забравя слугуването му на полицията и личното участие в репресии над антифашисти. За тези престъпление би могъл да бъде изправен пред Народния съд, но към него е проявена хуманност, която той явно не оценява, защото дълбоко в душата си ненавижда народа, взел властта в свои ръце. През 1946 година създава противонародна организация за сваляне на народната власт. Затова е осъден на 2-години лишаване от свобода. По-късно – 15.ІХ.1973 г. – Разградският окръжен съд осъжда Илия Минев и жена му на една година лишаване от свобода затова, че през 1968-1975 г. са организирали неправомерно производство на пластмасови изделия.

И основателно наши граждани се питат – такава личност ли ще се бори за защита на граждански и човешки права на българите ? Ето какво споделя в писмо до редакцията Надя Въртигова, също от гр. Септември, т.е. съгражданка на Илия Минев :
« Какъв е моралния и политически облик на нашия съгражданин Илия Минев ние знаем много добре. Преди девети той е предавал борещи се против фашизма на полицията и сам е участвал в акции. Тогава Илия Минев е одобрявал и сам е подпомагал моралните и физически изтезания на много хора. Днес той се обявява за защитник на човешките права. Чии права ? Моите ? На семейството ми ? На своите съграждани ? Разговаряла съм с много хора от нашия град, с познати от околните села, в колектива, където работя, с наши съседи. И всички се чудят – как може такъв човек да говори за човешки права ?

А ето и редове от писмото на Атанас Манолов от София :
« В началото на 1943 г. попаднах в Школата за запасни офицери. Бях разпределен в административната рота на първи интендантски взвод. В нашата рота и в нашия взвод се оказа и школникът Илия Минев, син на собственик на голяма винарна изба. Не беше трудно да разберем домогванията на Илия Минев към някои школници, за които имаше сведения, че са комунисти. Нашите сведения потвъдриха, че Илия Минев е агент на РО – 2 (Разузнавателно отделение – 2) и прави всичко целенасочено. След като не успя да се вмъкне като провокатор в нашите редици, той се разкри напълно и започна да говори, че е « легионер », че влиза в ръководството на Легиона. И на основата на неговите доноси и клевети започна следствие срещу мен, както и срещу Михаил Михайлов и Стамен Долапчиев. Имаше и чупене на кости и какви ли не инквизиции. Затова с погнуса прочетох съобщението по вестниците, че се е обявил за « борец на човешките права » този, който служеше на мракобесието и хитлеризма. »

Ако за Григор Бояджиев се разказват всички му деяния ще се получи интересно криминално четиво. Този човек на своята средна възраст (на 36 години е) с добрата си професия – електромонтьор и с предоставените му възможности би могъл да има свое семейство, да възпитава деца, да бъде честен и уважаван гражданин. Вместо това той се впуска в терористична дейност и образува група за борба с народната власт. Естестествено за тези негови действния е осъден на лишаване от свобода, но през 1973 година успява да избяга от затвора и нелегално преминава в Югославия. Там също продължава да се « бори » за човешки права и справедливост, като … ограбва икони от няколко църкви. За което разбира се е осъден от югославски съд на една година затвор, а след затвора е върнат в страната ни. Тук се включва в замисленото « дружеството » и става негов куриер-координатор. През септември м.г. е уважена молбата му да напусне страната и с редовен паспорт на 10 декември заминава за Виена. След двадест дни се завръща, защото всеизвестно е, че никъде не се живее без труд. А страната, в която се е родил и израстнал, винаги може да му даде хляб и покрив…

Един от организаторите на « дружеството » и « виден » негов деятел е Едуард Генов, 42-годишен, софиянец, женен, работник в асфалтова база. Като младеж формира нелегална въоръжена група. Попаднал в затвора той организира и участва в нападение срещу охраната, за да избяга и да напусне нелегално страната. Изтърпял присъдатат си и излязъл на свобода Е. Генов се впуска отново в активна противозаконна дейност. През октомври м. г. е уважена молбата му и той заедно със семейството си напуска страната. Сега се намира в САЩ и с охота раздала интервюта наляво и надясно.
От тази категория борци за защита правата на човека са и Димитър Томов от Михайловград и отец Благой Топузлиев от Пловдив, за които бе вече писано в българския печат.

Ще завършим запознанството със « защитниците » (борците ) на правата на човека в България с Петър Манолов. Той е роден през 1933 г. в село Садово, Бургаска област. Завършил е текстилния техникум в Сливен, установява се да живее в Пловдив, където за кратко време е пазач на древния театър. Другаде не е работил. Не членува в никаква политическа или обществена организация, женен е и има едно дете.

През 1980 г. излиза първата му стихосбирка, издадена от варненското издателство, а три години по-късно това издателство отпечатва и втората му стихосбирка. За техните художествени достойнства може да даде оценка литературната критика. А също и читателите.
Но какво пише и какво пропагандира той ? Ето, четете откъси от най-новите му творения, подготвени за издаване и разпространявани.

« Започнал своя живот като привърженик на
онона,
унищожител на сексуални насекоми,
ядач на малки момчета и момичета,
удушвач на хермафородити,
употребител на презервативи от дърводелска
шкурка № 24,
смутител на идейни личинки, марскистки гниди
и имперски яйцеклетки,
содомит, съвокупявал се с тълпи червеи,
мравуняк,
бръснати таралежи, мисирки, магарета, муфлони
и мицели,
любовник на лесбийки с обърнати матки,
поклонник на педерасти… »

Простете драги читатели, че ви предлагаме това скандално порнографско четиво. Но кажете как иначе да ви запознаем с най-новото творчество на « талантливия » Петър Манолов ? Трябва само да посочим, че според Наказателния кодекс (чл. 159, ал.1) « Който произвежда, разпространява, излага, представлява или продава съчинения, печатни издания, картини, филми или други предмети с порнографско съдържание се наказва с глоба до 500 лева. » И главният въпрос тук не е в размера на глобата, а в собствената морална позиция, в съвестта на човек, който може да съчинява порнографски « творби ».

Ето и не така скандално, но политически « ясно » четиво :
Сега в клопката еднакво се държат набутаните в нея. Полякът, българинът, кубинецът, унгарецът, китаецът, виетнамецът… Те всички се изяждат бавно с апетити и соковете им стомашни се подбуждат от гърченето на месото между зъбите, от хрупкането на хрущяла, и на нервите, от мелодичното им прозвъняване… »

« Интернационалните чувства » на Петър Манолов са изразени недвусмислено в следните редове :
« Освободете ни от освободителите, Горбачов !
Освободете ни от освободителите, Рейгън !
Освободете ни от освободителите и повече не ни освобождавайте от нашия живот, от бъдещето ни, не ни освобождавайте и не ни нахлузвайте на шиите азиатски феодален гнет…

Защото май не ви виним за азбуката, на която пишете лъжи… »

При задържането на Петър Манолов на 11 февруари от дома му са иззети по съответния законен ред материали, необходими за обективното изясняване на случая. Тъй като около тях бе вдигнат голям шум и бяха наречени литературен архив, длъжни сме да подчертаем : това са програмни документи на замисленото « дружество » и « движение », на които съавтор и автор е П. Манолов, както и инструкции и указания, които често не могат да се различат по идейните си и художествени качества от поетичните творения, които включихме в нашия документален разказ.

Задържането на П. Манолов бе използвано от западните журналисти като повод за много активна и по същество едностранчива защита на « нежния » поет. Известни дейци на културата и изкуството от някои страни бяха канени от заинтересовани пропагандни ведомства да защитят поета без да им се каже, че той е в основата на организирана нелегална формация, с явно антидържавни цели, създадена в нарушение на законния ред и конституцията на страната. И у нас някои уважавани и почитани хора проявиха съчувствено желание на помогнат на П. Манолов без да са достатъчно наясно какво всъщност е станало, какви са основанията да се предприемат тези мерки срещу него. Особено « съчувствие » бе проявено по повод прегледа и временното отнемане на т. нар. литературен архив на поета, върнат му своеверменно. Но трябва да се знае, този архив се е оказал сред архива на т. нар. « дружество », между които са и по-горе цитираните политически декрети. Другият, писателският архив никой не е пипал.

Ето такива са накратко биографиите, действията и морала на новобявилите се « защитници на правата на човека ». Както става ясно, те ни най-малко имат за цел да подпомогнат органите на властта и народното правителство в подкрепа на хуманни принципи, лозунги и решения. Истината за техните намерения се крие от широката общественост, те като че ли не са я разкрили дори пред задграничните си доброжелатели. В многобройните и щедро раздавани интервюта обикновено те не казват открито, че искат да свалят народната власт в страната, че ще закопаят комунизма, че действията им са в пълно противоречие с основния закон на държавата – Конституцията на Народна република България. Напротив, те се представят като иканомислещи хора, с широки и съвременни възгледи, чисти борци за високи идеали. А на практика се оказват нелегална формация от бивши затворници и организатори на терористични групи, начело с отявлен идеолог на фашистки Легион от преди девети септември.
Не, никак не се покриват думите за правата на човека с делата на тези хора. Техните цели нямат нищо общо с целите на нашето социалистическо общесто, тръгнало по пътя на дълбокото и всестранно преустройство и демократизация. Какъв « демократ » може да бъде един бивш легионер и провокатор ? Или авторът в лишената от всякаква позиция програма на замисленото « движение », който предупреждава да се записват имена, « да се оставят знаци за хора », над които ще се извърши саморазправа в « Идния ден »

Очевидно компетентните органи са имали достатъчно основания да се запознаят с документацията на т. нар. « дружество » и « движение », чиято програма иска повече или по малко : – « Само след няколко месеца ще бъде в състояние да поеме юздите на управлението. »
Но в коя правова държава не се търси отговорност от заговорниците, поставили си за цел да свалят законно установената власт, да подкопаят основите на обществения строй ?
Новото политическо мислене, което си пробива път вече даде положителни резултати. Едва ли обаче можем да причислим пропагандната кампания, за която говорим към проявитге на това мислене. Едва ли тази и подобна на нея акции съдействат за мирното бъдеще на човечеството, успокоило се от страшната угроза на всеунищожаваща война. По-скоро това е израз на студенина в отношенията, на желание да се попречи на разширяване на контакти и сътрудничество, като се използват похватите на преувеличаване на едни факти и премълчаването на други, като се разчита на недостатъчната информираност на хората.

Такава е истината. Сега всеки може да направи своите изводи.

Share

Bir Cevap Yazın

E-posta hesabınız yayımlanmayacak. Gerekli alanlar * ile işaretlenmişlerdir